16.11.2013 г., 20:31 ч.

Скандал с тийнейджър 

  Есета » Лични
1268 0 4
1 мин за четене

СКАНДАЛ С ТИЙНЕЙДЖЪР

 

Знаете ли? Понякога стават такива неща.

Душата ми се прибра поокъсняла, след дългото скитане,  и ми даде да разбера, че  е срещнала сродна душа. Зле запомнила уроците, които съм й дала, разубедена във всичко, на което съм я учила, настоява, че вече е пораснала и искала да поеме по своя си път. Напълно независимо от мен, без да ме пита и без да се съветва.

Изтръпвам от уплаха.

Душата ми е още дете, не може да се брани. Правя отчаян опит да я отърва от неизбежното, но тя вижда хоризонт, начертан с червения тебешир на някакъв мой угасващ залез. Не мога да се справя с нея и я заплашвам, че довечера ще кажа на разума й. 

Разумът, натоварен с цялата зрялост на отминали трепети, измъчен до безпаметност да помни поуките и всяка подробност на всичко завършило със залези, прекарва дълги часове в невъзможни опити за превъзпитание. 

Дава примери от живота. Привежда разумни аргументи. Уверява душата ми, че е преживял повече и я умолява да послуша гласа на годините.

Това не минава!

Душата ми спори без доводи, говори безсмислици, напълно негодна да се поучи от чуждите грешки. Умът й се филмира, изпада в бяс, крещи и я заплашва, че повече няма да мръдне от къщи. Пресмята възможността да тя да е срещнала сродна душа и с методите на теорията на вероятностите и й доказва невъзможността с методите на математическата логика.

И това не минава!

Душата ми си свирка, не слуша, разсейва се. Умът й, влязъл в кризата на средната възраст, сближава границите на кръвното, получава сърдечни атаки, губи съня си и се оплаква, че душата ми ще го докара до инфаркт. Рационалното му мислене се затормозява от тънък бодеж под лъжичката. 

А душата ми, разбързала се да забравя, инфантилно безпаметна, се разтапя в меко очакване. Прелива от смелост, изпълва се с щастие.

Аз, знаете ли, не искам да им се меся. Нека постъпят както им стиска. 

Как бих могла да взема страна,  щом толкова пъти съм правила грешки?

Безпаметно тайнствено, някак естествено аз ставам излишна.

И стапят се в тъмното изплашените ми страхове и става  куражът ми рисково стойностен, и не мога да заспя, защото умират старите блянове...

© Аля Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??