СКАНДАЛ С ТИЙНЕЙДЖЪР
Знаете ли? Понякога стават такива неща.
Душата ми се прибра поокъсняла, след дългото скитане, и ми даде да разбера, че е срещнала сродна душа. Зле запомнила уроците, които съм й дала, разубедена във всичко, на което съм я учила, настоява, че вече е пораснала и искала да поеме по своя си път. Напълно независимо от мен, без да ме пита и без да се съветва.
Изтръпвам от уплаха.
Душата ми е още дете, не може да се брани. Правя отчаян опит да я отърва от неизбежното, но тя вижда хоризонт, начертан с червения тебешир на някакъв мой угасващ залез. Не мога да се справя с нея и я заплашвам, че довечера ще кажа на разума й.
Разумът, натоварен с цялата зрялост на отминали трепети, измъчен до безпаметност да помни поуките и всяка подробност на всичко завършило със залези, прекарва дълги часове в невъзможни опити за превъзпитание.
Дава примери от живота. Привежда разумни аргументи. Уверява душата ми, че е преживял повече и я умолява да послуша гласа на годините.
Това не минава!
...