Скандалното християнство
Истинското християнство предизвиква конфликти. Животът, посланията, смъртта и възкресението на Господ Исус са причина за най-дълбоката криза, която някой може да преживее. Вестта за възкръсналия Господ разтърсва битието на човек до такава степен, че след нея остават само два пътя: единият води до следване стъпките на Христос, а другият отвежда далеч от Него.
Срещата с Господа е невъзможно да бъде описана с прости думи. Всъщност Той е толкова различен от нас, че всичко, свързано с Него, е повод светът ни да бъде разтърсен из основи. Целият Нов Завет описва противоречията, съпътстващи Христос, докато е тук на земята. Конфликтните ситуации следват една след друга. В началото Йосиф се скандализира от факта, че Мария, неговата годеница, е бременна, в края евреите скандализират обществото с лъжата, че учениците са откраднали тялото, и всичко между тези две събития е съпътствано с конфликти.
Христовите послания и поведение скандализират постоянно. В поученията Си Той говори за превъзходния мир, идващ от познаването на Бог, но и заявява, че думите Му ще разделят дори най-близки членове на едно семейство; в действията си се противопоставя на човешки традиции, които претендират да водят хората към Бога, но всъщност ги отдалечават от Него; в отношението си към корумпираните лидери не си спестява острите думи, за да посочи Божията истина; и не на последно място – установява стандарт, в който разкрива предизвикателството на Божията любов.
Христос не скандализира само своите противници. Учениците Му често са изправени пред възможността да се обидят или може би да се разочароват, защото Исус често провокира да краен предел техните представи. Ако се пренесем в атмосферата на Тайната вечеря ще видим един такъв пример. След като приключват с храненето Христос се изправя, слага си престилка, налива вода в един леген и започва да мие краката на Своите ученици. Това действие е контракултурно до такава степен, че изглежда сякаш унизително. Господарите не правят така. Господарите демонстрират своята управленска власт, а не вършат слугинска дейност. С този пророчески акт обаче Христос разкрива една истина на Своите ученици, която обръща представата им за произхода на истинската власт в Божието царство. Христос разкрива тайната на истинския служител.
И истинският Служител издържа такова противоречие против Себе Си, че само в рамките на четири дни чува по свой адрес първо възгласа „Осанна“, а след това присъдата „Разпни Го“. С „Осанна“ развълнуваната тълпа, стояща пред портите на Ерусалим, посреща популярния Учител, яхнал магаренце, в очакване Той да реализира надеждите на всеки юдеин за свобода, независимост и възстановяване величието на Израил. Няколко дни по-късно същата тази тълпа, подучена от своите религиозни и политически водачи, крещи неистово „Разпни Го“, настоявайки пред римския управител Пилат да осъди на смърт същия този Учител.
Най-скандално за човешкия ум обаче си остава едно уникално събитие, което две хиляди години не спира да предизвиква противоречия. Грандиозната провокация в това събитие е свързана с факта, че то се случва три дни след смъртта Христос. Когато за учениците Му всичко изглежда загубено, а прекараното време с техния Наставник е на път да се превърне просто в един прекрасно болезнен спомен, идва вестта, че невероятното се е случило. Учителят се е завърнал от мястото, от което никой, никога преди не се бе завръщал. И наистина. Христос се явява на учениците след като бе умрял и бе погребан.
За всеки, който не е видял с очите си това чудо и не е докосвал с ръцете си възкръсналото тяло, това е скандално твърдение. Твърдение, което е или резултат от нечия болна фантазия, или е хитро скроена лъжа, или… или просто трябва да приемем най-сензационната от всички възможности – възкресението е истина. Скандална истина, която променя всичко. Преобръща с главата надолу целия ни свят.
Темата за възкресението е централна за християнството – християнство без възкресение не може да има. Ако Христос не бе възкръснал, щеше да е просто един популярен за известно време учител, чието върховно постижение е запознаването на широката му аудиторията с интересна система от правила и насоки за личен успех тук, на земята. В Неговото учение обаче не би имало истинска надежда, нито кой знае какъв смисъл, защото в крайна сметка смъртта щеше да обезсмисли необикновените му послания. Именно в това се състои мощта на смъртта като наш враг – тя не убива само човека, тя убива смисъла на живота.
Ако смъртта бе оставена непобедена, щеше да продължава да властва над човешкия род и да убива в зародиш дори най-крехките намеци за морал и ценности. Ако животът свършва с последния дъх, защо въобще е нужно да се стремим да правим нещо благородно, значимо и стойностно? Благородството, моралът и ценностите биха били относителни понятия, празни философски абстракции, подвластни на своята преходност. Ако смъртта бе оставена непобедена всичките развратни, нечестиви, неолиберални, етатистки, атеистични, мизантропски идеологии биха били относително истинни (защото истината би била относително понятие), а надеждата щеше да е една фалшива и вредна абстракция.
Великата новина обаче е, че Христос възкръсна. Божият Син погуби най-големия враг на живота – смъртта – и така върна надеждата и здравата логика на нашето съществуване. Във възкресението на Христос се съдържа смисълът на човешкото битие. Заради възкресението на Христос можем да мечтаем и мечтите ни да са стойностни копнежи, подарени от Великия Създател Бог, а не лишени от съдържание изкуствени романтични блянове.
Заради възкресението на Христос и ти, читателю, си на път да бъдеш скандализиран, защото… защото възкресението на Христос касае лично теб. Възкресението на Христос предизвиква или най-смисления повод да празнуваш, или (ако го отхвърлиш) най-логичната причина да се страхуваш. Ето защо посланието на истинското християнство „взривява“ най-големия конфликт както в живота на отделния човек, така и в целия човешки род през всички поколения – предизвиква ни към избор. Свободен избор. Избор за живот или за смърт.
© Явор Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Квазар (DIMO NIC), "ако някой говори против Човешкия Син, може да му се прости. Но ако богохулства срещу Святия Дух, няма да му се прости." (12:20).
-
Добро утро, слънчево,пролетно! Господ казва, може да имате ангелски език и да проповядвате с жар, но ЛЮБОВ ако ви липсва сте празен отвътре " кинжал който дрънчи". Спор може да има доказуем с факти, но не с аз най-прав мен ще слушате другите са фалшиви. Христос дойде за всички, любов раздаде и любов иска да имаме помежду си. Нека това да ни свързва! Амин
-
Lilia_Anna (Boyana), изучавам Библията около 30 години. Тя е нашият непогрешим авторитетен източник на откровение, знание и взаимоотношение с Бога. Бог ни е дал Светия Дух.(…в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух „Ефисяни 1/13” ) Той Е достатъчен, защото Светият Дух е Божия образ и защото Духът ни водиКогато познаем Бог, ние вече се стремим да Му бъдем поклонници чрез Духа! Това общество, което не е изпълнено със Светия Дух, умира; то не е вечно!
-
Църквата не е институция, която обгрижва една малка част от жителите на планетата. Църквата е Божия народ. Божият народ са състои от хора, които са приели в сърцето си Исус Христос и го признават за техен Господ и Спасител. Марк 16:16
Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
Йоан 3:18
Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.
Йоан 6:40
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. -
"18. и Аз ти казвам: ти си Петър*, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят;" (Матей, 16:18) Църквата, не църквиТЕ, Си - създадена от самия Господ, Божествена по природа, поради което адът няма да и навреди. За какво разделяне човешко на Църквата може изобщо да се говори, щом дори адът не може да я промени и надделее? Църквата е една единствена, за да пренася Божественото учение непроменено и немодернизирано от горди заблудени (блудни човеци, заслепени от похотите си и ослепени от тях за истината)! Защото Бог не е архаичен. Той е съвременен, съвременник на всички времена! За съжаление хората не са съвременни на Бога!
-
Към Lilia_Anna - Такава позиция се нарича себеправедност. Положително нещо ли е себеправедността ще е добре сама да прецените.
-
Забележителната отлика на православието е в съборността на Църквата. Носител на Истината на Божественото учение е Църквата Христова. Мнението на отделни хора, които духовно не са възрастнали, а вървят отделно от Църковното Предание, което е жив духовен ориентир за практикум, не е от значение. А достигналите видима, проявена святост, засвидетелстваните от Бога светци свидетелстват за истината на Божественото учение! Това свидетелство го има само в православието и в Единната Свята и Съборна негова Църква!
-
Протестантството не е либарелно хриситянство, както твърди Квазар. Либерално християнство има във всичките конфесии. Има обаче и истинско християнство. Скандалното християнство. А относно "гротексите". Гротеска е подмяната на библейските истини с човешки доктрини. Имам предвид разбирането за личността на Мария. Да уважавш някого не означава, че трябва да му се покланяш. Има само един ходатай между Бога и човеците.
-
Към Латинка-Златна Аз не мисля, че четенето на Библията с разбиране е възможно да става от духовно незрял човек, както и изучаването на която и да е наука не може да става самостоятелно от човек, на когото липсват фундаментални познания по отношение на терминологията, основните понятия, законите, основни истини и т.н. В статията на православие.бг е обяснен смисълът на употребата на думата "братя", но Вие имате свой възглед върху Библията. Без духовно ръководство човек не може да пристъпи към Божественото учение (което е нещо много по-значително от всяка човешка наука), без напълно да се обърка, Което пък не го води към Бога, а го отдалечава.
-
Lilia_Anna (Boyana), да, в статията "православие. бг." няма твърдение, че Иисус Христос има братя и сестри, но в Библията има такова твърдение: "Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симона и Юда? И сестрите Му не са ли всички при нас? (Матей 13:55 и56).
Галатяни 1:19 споменава, че Яков бил брат на Иисус:"а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен".
След като Библията ни дава ясна информация за Йосиф и Мария, че "той не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син: и той Му нарече името Иисус" (Матей 1:18-25), не ми е трудно да си представя, че майката на Иисус не може да води обикновен брачен живот с Йосиф.
Точните ориентири се намират в Библията!
Топла и уютна вечер! -
Много добро есе! Смисълът е, в свободния избор за смърт или за вечен живот. Сам Исус казва: Аз съм пътя, истината и живота. "И ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра"-1 послание към коринтяните 15гл.
-
Прочита на поредното страхотно есе ме отвежда към дълбока благодарност към Всемогъщия и Премъдър Бог! Изпитвам признателност към Неговия съвършен промисъл за човечеството!
„Великата новина обаче е, че Христос възкръсна. Божият Син погуби най-големия враг на живота – смъртта – и така върна надеждата и здравата логика на нашето съществуване. Във възкресението на Христос се съдържа смисълът на човешкото битие.“
Автора за пореден път отправя погледа ни единствено към разпнатия и възкръснал Господ Исус Христос!
Всякакви други коментари изместват фокуса от същината на посланието на Божието Слово. -
"Иисус е имал природени братя и сестри, които били децата на Йосиф и Мария." Това къде е написано? От цитираната от Вас статия в православие.бг изрично съм Ви направила две извадки по-долу. В статията няма твърдение, за кръвни братя и сестри на Господ. Четенето на Библията без духовно ръководство не е православен начин на изучаване на Свещеното Писание. Ние имаме точни ориентири в Свещеното Предание. Вторият линк, който цитирате е неправославен и върху него аз нямам намерение да правя никакъв коментар!
-
Много интересни разсъждения. За живота след смъртта. За светлината след мрака. Възкресението на Исус е точно светлина. Но това са символи, които хората може би не са разбрали докрай. А може би е по-лесно да имаме един стилизиран образ на спасителя и мъченика, вместо да живеем истински и жив живот. Живот без мъченици и насилници, мечтата на много преди и след историческата личност Йешу от Назарет. Трудно се живее без илюзии, и почти невъзможно - без надежди.
Интересно ми е какво мислите за реалния Исус, не за този, за когото имаме информация основно от четирите одобрени евангелиета, претърпяли много редакции през вековете. За произхода, живота и смъртта му. -
Lilia_Anna (Boyana), посоченият от мен текст е поместен в "православие. бг".
Никъде Библията дори не намеква, че Йосиф е бил женен, или че е имал деца преди да се ожени за Мария. Иисус е имал природени братя и сестри, които били децата на Йосиф и Мария.
Цитирам част от текста, който посочвам по-долу: "Ако Йосиф е имал поне шест деца преди да се ожени за Мария, защо те не са споменати в случая с пътуването на Йосиф и Мария до Витлеем (Лука 2:4-7) или в тяхното пътешествие до Египет (Матей 2:13-15), или при тяхното завръщане в Назарет (Матей 2:20-23)?"
Тук може да се прочете целият текст:
https://www.gotquestions.org/Bulgarian/Bulgarian-Jesus-siblings.html
„И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.(Мат. 12:46-50; Марк 3:31-35; Лука 8:19-21)
"А Исус отговори: Майка и братя ми са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват. (Лука 8:21
-
Към Латинка-Златна. Текста от посочения от Вас линк продължава така: "Иначе и в старозаветната традиция думата „брат” е разбирана по-широко и не е било задължително да означава роден брат. Свидетели сме, че тя и днес се използва в един по-широк смисъл, като братовчед, син на чичо или леля и пр. По-различно мнение изразява Епифаний Кипърски. Той смята, че „братята и сестрите” от Евангелията всъщност са деца на Йосиф от първия му брак. Тъй като Иисус е бил осиновен от страна на Йосиф, Той е бил приеман за законен син на Йосиф, така че Йосифовите деца от първия брак са били Негови братя и сестри по закон." Нека четем непреднамерено.
-
Към Латинка-Златна. В посоченият линк/текст няма това, което твърдите. "Към тези аргументи може да се добави и това, че Мария никъде не е наречена майка на останалите братя, а само майка на Иисус. Светите отци в своите интерпретации на темата са показвали величието на религиозното преживяване, което несъмнено са имали и Йосиф, и Мария при Божието откровение, с което са се удостоили. Йосиф, когото Матей нарича праведен (Мат. 1:19), е бил свидетел на изключително Божие откровение и е трудно да си представим, че след това уникално събитие на откровението и присъствието на всичко чудесно, случило се с Иисус, е можел да продължи да води брачен живот, като че нищо не се е случило. Богородица също е избран съсъд от целокупния човешки род и ключова личност във Въплъщението на Иисус Христос, и в нейния случай е трудно да си представим, че след всичко това е можела да води обикновен брачен живот."
-
smelo_sarce (Явор Костов), поздравление за есето!
Квазар (DIMO NIC), след раждането на Иисус, Йосиф и Мария са консумирали брака си.
„. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.” (Матей 1:18-25).
От този брак им се раждат деца! Цитати от Евангелието посочват този факт. Двете послания на Яков и Юда в Новия Завет се приписват на братята на Господа Иисус Христос.
Тук може да се прочете повече за братята и сестрите на Иисус:
https://www.pravoslavie.bg/%D0%A6%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%81-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81/ -
Добър опит за измъкване, но под "братя" се има предивд "братя". Галатяни 1:18 "Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни; а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен".
-
Квазар, като са синоними тогава може би е добре да не се хващате за буквата (какъвто е маниера на фарисеите) и да се фокусирате върху смисъла на казаното. Просто предложение.
-
Продължение на цитатите от Библията:
„ А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",* което ще рече: с нас е Бог. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.” (Матей 1:18-25)
"Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му - Иаков и Иосия, Симон и Иуда? 56. И сестрите Му не са ли всички между нас?" (Мат. 13:55).
“И дойдоха при него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него. И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят."
(Лука 8:19, 20). -
Квазар (DIMO NIC), в Библията се казва „непразна”, но смисълът на думата „бременна” е същият. Йосиф е бил съпруг на Мария. От него тя има деца.
Това е отразено в Библията!
Това са цитати от Библията: „ А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му. -
Към Квазар относно това, че Мария е била годеница на Йосиф. Божието Слово казва следното в Матей 1:18 А рождението на Исуса Христа биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух.
-
palenka (Пепи), в Библията пише: „Аз и Отец едно сме.” (Йоан 10:30). Бог е Отец, Син и Свети Дух. Иисус Христос също е бил смятан от юдеите за сектант.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B8%D1%81%D1%83%D1%81_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81
Светъл ден! -
smelo_sarce (Явор Костов) - от какво да сме скандализирани? Ти не си ортодоксален православен християнин, нормално е за теб да пишеш по тоя начин.
-
Мисля, че и palenka и Квазар са скандализирани. Дали с реакциите си не доказват тезата в есето? Това е реторичен въпрос. Благодаря ви!
-
Господ Исус?
Ако беше господ, дали щеше да умре? Исус е синът господен - много голяма авторова грешка. Ние сме източно-православна християнска държава и изповядваме Триединството на Бога - Светата троица: Бог, Дух и Син.
Аман от сектанти!
Не християнството предизвиква конфликти, а разните секти, движения и други разклонения, възникнали по-късно на основата му, но променили насоката в своя полза.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А на останалите ще кажа, да четат Словото му, тогава ще разберат, че Бог не е католик, не е православен, не е протестант и нищо от човешките религии не е! Той е Бог на Израел! Думата Израел означава - име давано на мъж или жена, който има среща лице в лице с Бог и чиято природа е променена.
Така че нито ум, нито интелект може да опознае Бог, а само ако си Израел!