23.03.2009 г., 0:22

След един хубав филм...

1.4K 0 0

 

Толкова тежки дни съм имала в живота си... и толкова хубави. Знам едно, след всички от тях, нещата винаги се променят и друго - никога не осъзнаваш колко са тежки и колко хубави, докато не мине време и не дойдат други. Мисля си, че е заложен щадящ механизъм в природата ни, да не блокираме от кошмара на болката и опиянението на внезапния триумф! Мисля си даже, че такъв механизъм е заложен точно в мен и че просто умея да се нося по течението. Че съм устроена с готовност да позволявам на потока да минава през мен и да се нося в себе си и по вълните му. Да взимам и други с мен, да даваме на живота шанса да се случва на воля.

Без да сме скучни наблюдатели, да го даряваме по своему с криле!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Фетцер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...