Толкова тежки дни съм имала в живота си... и толкова хубави. Знам едно, след всички от тях, нещата винаги се променят и друго - никога не осъзнаваш колко са тежки и колко хубави, докато не мине време и не дойдат други. Мисля си, че е заложен щадящ механизъм в природата ни, да не блокираме от кошмара на болката и опиянението на внезапния триумф! Мисля си даже, че такъв механизъм е заложен точно в мен и че просто умея да се нося по течението. Че съм устроена с готовност да позволявам на потока да минава през мен и да се нося в себе си и по вълните му. Да взимам и други с мен, да даваме на живота шанса да се случва на воля.

Без да сме скучни наблюдатели, да го даряваме по своему с криле!