ice_heart (Н)
68 180
25.10.2005 г., 23:23 ч.

След представлението 

  Есета
1357 0 2
1 мин за четене


                 Свърши представлението.Всички ръкопляскат, стават от местатата си и си отиват доволни или разочаровани.
                  Актьорите бавно напускат сцената. Свалят грима и усмивките от лицата си.
                  Тъжно е.Допреди минути си бил жив и огнен там на сцената, на сега витаеш в хорските глави като умрял спомен.
                  Там на сцената всичке е прекрасно - осветява те прожектора, а ти говориш в захлас, всички очи са вперени в теб и терепетно очакват развързаката в спектакъла.Минутите бързо напредват, времето ти неусетно изтича, сълза по бузата се стича.Отново си сам в тишината.Всички вече е свършило.Минаваш по голата сцена, погледа ти шари по празните редове, като че ли търсиш да видиш нечий засмяни очи.Но няма никой.Ти си съвършенно сам с тъгата си и несподелената мъка в душата си.
                  "Колко беше хубаво" - спомняш си с умиление.Винаги е толкова хубаво в началото, а после!?Когато останеш сам и самотен в пустата зала.Чуваш само глухите стъпки на неразбиращото отчаяние, което сяда до теб на мъртвата сцена.Чувстваш се толкова различно и особено, като че ли това бе първото ти представление. Тъжното, наскърбено щастие прегръща душата ти.Намираш се нов и различен след всяко представление.
                    Тръгваш си.Поглеждаш за последен път празните места за публиката.Чуваш радостното нетърпение и развдижване в залата.Усмихваш се на себе си.Тъжно е след всяко предтавление, но ти вече виждаш следващото.Когато ще бъдеш обичан и горящ - там на магичната сцена.
                    Стъпките ти отекват в тишината........

© Н Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • да това е живота..онези на който винаги им се пляска много са сами всъщност
  • Много интересно! Никога не съм си и представяла как може да се чувства един артист след представлението!
Предложения
: ??:??