Andriana99 (Ева)
35 53
23.08.2023 г., 15:10 ч.  

Слънцето, което искало да стане човек. 

  Есета » Други
433 1 8
3 мин за четене

Какво ли е да си човек? Този въпрос се въртял в ума на Слънцето, докато светело над земята. То гледало как хората се радват на всеки нов ден и правят различни неща. Слънцето просто седяло и наблюдавало. Една вечер, докато Луната била на пост, то решило да отиде при Бог и да го помоли да го превърне в човек. Прекрачило входа на рая и още преди да каже нещо се чуло едно гръмогласно „НЕ!“. Слънцето обаче било решено да направи всичко, стига Бог да го превърне в човек. Застанало пред трона Му и се поклонило. „Защо искаш да си човек?“, попитал го Бог преди Слънцето да се изправи. „Искам да съм като тях, за да изпитам и аз тази радост, която виждам всеки ден изписана на лицата им!“ - отговорило то и зачакало какво ще му каже Бог. Той го погледнал с нежна усмивка, станал от престола си и се приближил до него. „Слънце, ти май не разбираш защо съм те създал! Ти носиш радостта им всеки ден, ти си това, което им носи щастието и заради теб хората са толкова развълнувани всеки ден. Можеш ли да ми дадеш разумни причини, за да те превърна в един от тях?“ попитал го Бог и слязъл от светлината, в която бил до сега, за да види Слънцето очи в очи. То се притеснило малко, но въпреки това отговорило „Искам да съм като тях по много причини - за да имам приятели, за да изпитам любовта, за да имам семейство, за да имам работа, с която да изкарвам онези неща, с които да си купувам храна и дрехи, за да мога да се изкъпя в морето и да се изкачвам по планините, които Ти си създал! Това са моите причини!“. Бог пак се усмихнал и казал „Слънце, не е ли Луната твоята любов, а звездите вашите деца? Не се ли изкачваш по небето всеки ден, не съм ли те направил така, че да не изпитваш глад и студ, а винаги да ти е топло, облаците не са ли твоите приятели?“. То се замислило за още причини, понеже отговорът на всички тези въпроси бил положителен. Бог прочел мислите му и го погледнал загрижено. „Ще те превърна в човек, но да знаеш, че ще загубиш връзката си с мен. Това е, което ще кажа!“. Той протегнал ръка към Слънцето за да му вдъхне жизнено дихание. То усетило силен тласък и паднало на земята. Имало крака, ръце, тяло и затова било толкова щастливо. Озърнало се настрани за да види усмивките на хората, но тях ги нямало. Вместо това имало тъмнина и студ. Погледнало нагоре и видяло, че на негово място няма нищо, само празнина. Слънцето тръгнало по земята за да намери хората и да им се представи, но от тази тъмнина наоколо не се виждала жива душа. То разбрало грешката си и решило да се върне при Бог, за да го помоли да му върне старото тяло, но когато се качило горе, портите били заключени. Слънцето извикало няколко пъти към Бог и Той отвърнал с мощен вик „Махай се, човеко, аз не те познавам!“. Вълна от бяла светлина отпратила Слънцето на земята. То се изправило и тръгнало по света да търси начин да се върне горе, понеже вече не искало да бъде човек, а да се върне горе и пак да носи светлина и радост на хората както преди. Той, Бог, го предупреди, но Слънцето чак сега го осъзна, че неговата цел била да свети горе на небето и да носи топлина и радост сред хората на земята.

© Ева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Andriana99 (Ева) - ти си решаваш как да го направиш. Когато трябва да направя нещо, не питам Господ, а изборът е на моята свободна воля. И си нося последствията. Така и слънцето: трябва само да осъзнае защо е на небето, за да продължи да служи на хората според мен.
  • Palenka много карсиво си го написа, но все пак творението трябва да иска разрашение от създателя си. Не е ли тъка?
  • Гледало слънцето още сутринта, щом изгрее, как светът се събужда: хората се раздвижват, цветята разцъфват, птиците пеят, цялата природа сякаш е в друг различен свят.
    И му се приискало да слезе на Земята да види какво толкова се случва с изгрева му, та са щастливи всички.
    Една нощ спуснало стълба от небето и на сутринта вместо да изгрее, слязло на Земята. Но станало нещо странно: дърветата се вкаменили, реките замръзнали, цветята не разцъфнали, а хората тръгнали с фенери.
    - Нима наистина съм толкова силно и могъщо? Щом другите зависят от мен, значи аз трябва да грея за тях! - си казало то и побързало да се качи на небето. Изведнъж горите отново задишали, реките се разбързали по пътя си, цветята разцъфнали, птичките запели, хората захвърлили фенерите и се заусмихвали.
    Така е подреден светът - всеки има мисия и е силен тогава, когато използва силата си за доброто на другите.

    пп
    Творецът отговаря за творенията си, но не и за свободната им воля и решения
  • Аз споменава Бог, защото той е създал небето и всичко което има в него- включително Слъцето и само Той може да реши как да постъпи в тази ситуация. Най- логично е твореца да отговаря за творението си.
  • Аз не бих споменавала Бог в приказка, освен ако не е за някой религиозен сайт. Или не го промениш като притча.
    След малко ще ти кача мое предложение за приказка.
  • Относно щастливия край, мисля че успях да измисля нещо : Слънцето се поучило от грешката си и за това решило, вместо да се разкайва да направи всичко по силите си да има един угоден на Бога живот. Посветило се изцяло на това как да радва хората и да им показва Божията любов, и в деня на смърта си пак се възкачил горе, но този път Райските врати били широко отворени. Още с визането чуло гласът на Бог: "Влез, добри и верни слуго!". И още щом зърнал меката усмивка на Бога и видял отворените към него ръце се затичао и се хвърлило в обятията на Бог.
  • Не е никакво есе, но би могло да е приказка с малко повече въображение и вкарване на митологични елементи, а не да прибягвате до Господ да ви върши работата. Той неговата отдавна си я е свършил
  • Първите 75% грубо от творбата ме възхитиха.
    Финалът ме разочарова.
    Не с осъзнаването на Слънцето, което е супер, а с реакцията на Бог, в следствие на което земята се превръща в едно тъжно и грозно място.
    Сега проверих нещо, но няма да трия горното, че още го мисля.
    Заблудих се, че е приказка, но реших да проверя все пак. Е, не е, с което вече нещата са други.
    Но пак ми се щеше да има щастлив финиш :0))
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??