Какво ли е да си човек? Този въпрос се въртял в ума на Слънцето, докато светело над земята. То гледало как хората се радват на всеки нов ден и правят различни неща. Слънцето просто седяло и наблюдавало. Една вечер, докато Луната била на пост, то решило да отиде при Бог и да го помоли да го превърне в човек. Прекрачило входа на рая и още преди да каже нещо се чуло едно гръмогласно „НЕ!“. Слънцето обаче било решено да направи всичко, стига Бог да го превърне в човек. Застанало пред трона Му и се поклонило. „Защо искаш да си човек?“, попитал го Бог преди Слънцето да се изправи. „Искам да съм като тях, за да изпитам и аз тази радост, която виждам всеки ден изписана на лицата им!“ - отговорило то и зачакало какво ще му каже Бог. Той го погледнал с нежна усмивка, станал от престола си и се приближил до него. „Слънце, ти май не разбираш защо съм те създал! Ти носиш радостта им всеки ден, ти си това, което им носи щастието и заради теб хората са толкова развълнувани всеки ден. Можеш ли да ми дадеш разумни причини, за да те превърна в един от тях?“ попитал го Бог и слязъл от светлината, в която бил до сега, за да види Слънцето очи в очи. То се притеснило малко, но въпреки това отговорило „Искам да съм като тях по много причини - за да имам приятели, за да изпитам любовта, за да имам семейство, за да имам работа, с която да изкарвам онези неща, с които да си купувам храна и дрехи, за да мога да се изкъпя в морето и да се изкачвам по планините, които Ти си създал! Това са моите причини!“. Бог пак се усмихнал и казал „Слънце, не е ли Луната твоята любов, а звездите вашите деца? Не се ли изкачваш по небето всеки ден, не съм ли те направил така, че да не изпитваш глад и студ, а винаги да ти е топло, облаците не са ли твоите приятели?“. То се замислило за още причини, понеже отговорът на всички тези въпроси бил положителен. Бог прочел мислите му и го погледнал загрижено. „Ще те превърна в човек, но да знаеш, че ще загубиш връзката си с мен. Това е, което ще кажа!“. Той протегнал ръка към Слънцето за да му вдъхне жизнено дихание. То усетило силен тласък и паднало на земята. Имало крака, ръце, тяло и затова било толкова щастливо. Озърнало се настрани за да види усмивките на хората, но тях ги нямало. Вместо това имало тъмнина и студ. Погледнало нагоре и видяло, че на негово място няма нищо, само празнина. Слънцето тръгнало по земята за да намери хората и да им се представи, но от тази тъмнина наоколо не се виждала жива душа. То разбрало грешката си и решило да се върне при Бог, за да го помоли да му върне старото тяло, но когато се качило горе, портите били заключени. Слънцето извикало няколко пъти към Бог и Той отвърнал с мощен вик „Махай се, човеко, аз не те познавам!“. Вълна от бяла светлина отпратила Слънцето на земята. То се изправило и тръгнало по света да търси начин да се върне горе, понеже вече не искало да бъде човек, а да се върне горе и пак да носи светлина и радост на хората както преди. Той, Бог, го предупреди, но Слънцето чак сега го осъзна, че неговата цел била да свети горе на небето и да носи топлина и радост сред хората на земята.