Да беше родоначалие на вселените, смисълът на живота ти би бил - да ги съхраниш и доведеш до състояние - те самѝ да раждат живот.
Да беше роб или робиня от древността, смисълът на живота ти би бил - да робуваш под заплаха от физическото ти унищожение, а едва ли ѝма някого, който да не таѝ страх от смъртта. Може би щяха да те употребят за възпроизводство на робче или робчета и така - заради неизбежността на състоянието си щеше да страдаш и да не се възрадваш от сътворяването на нов живот или нови животи.
Да беше крепостен или крепостна от средновековието, щеше пак да зависиш от насъщния и животът ти би ѝмал смисъл единствено като физическо оцеляване и сътворяване на твое наследство - крепостни. Щеше да ти бъде внушавано, че си поданик или поданица и че всичко това е наредено от небесата.
Да беше един или една от многомилионната гвардия на людете на наемния труд от деветнадесети век, щяха да те принудят да работиш по шестнадесет - осемнадесет часа на денонощие за трохи и дори нямаше да ѝ ...