Смисълът на живота
Интересно е, че ние, хората, трудно намираме смисъла в нещата, дори и най-дребните, а какво остава тогава за нещо толкова всеобхватно като живота. Все пак никой не е казал точно и ясно какво е той - не го е дефинирал като определение, не го е описал като явление. И тогава… как бихме могли да търсим смисъла, без да знаем същността на понятието.
Явно е, че щом за всеки животът е нещо различно, то и неговият смисъл ще се крие в различни неща. А може би в откриването на смисъла на живота се корени голямото предизвикателство на търсенето, търсенето на личния уникален смисъл.
Животът е непрестанно движение напред, преход от една форма в друга, рушене и създаване отново. Сред цялото това движение ние трябва между хилядите неща да открием своите ценности, които придават смисъл на живота ни. За едни смисълът на живота е славата, за други парите, за трети любовта, за четвърти семейството… и така до безкрай.
За мен смисълът на битието е щастието, защото няма значение от къде си тръгнал и къде отиваш, важното е по пътя да бъдеш щастлив и удовлетворен. За мен е важно да създам семейство, да имам деца, внуци, а може би и правнуци. За мен е важно да имам приятели, с които да споделям и радости, и сълзи.
Според мен едно от най-важните неща в живота е да твориш добро за другите (всеки според дарбата си), да намериш своя “себап”, също като Сали Яшар от Йовковия разказ. Защото животът е сериозна работа, която ни е възложена и която трябва да извършим с чест. А каква по-голяма чест от това да те помнят хората с добро.
Може би, противно на повечето мнения, смисълът на живота не се корени в големите постижения, а в ежедневните радости, които обикновено подминаваме равнодушно. Може би понякога, отправили поглед към върховете, не виждаме истински важното около нас. Някой беше казал, че човек не е живял напразно, ако е посадил дърво, ако е построил дом и е отгледал дете.
Нещо, което има особена важност в живота, са мечтите. Те са първото стъпало, от което започва всичко, което придава смисъл на живота. Мечтаейки, човек винаги ще има цел, след която да върви и в която да вярва. Мечтата е първата крачка към всеки успех и към всяко чудо.
За съжаление днес има и много хора, които не откриват смисъл в живота. Действителността е разрушила в тях умението да мечтаят, желанието да творят, смисъла да живеят. Веднъж загубил естествеността, спонтанността си, човек губи способността да живее пълноценно. Тогава всичко губи смисъл – денят и нощта се сливат, границите между болката и радостта се размиват, любовта губи значение, мечтите губят очарование.
Понякога е трудно да намериш смисъла, понякога трябва да пребродиш света, за да намериш това, което всъщност е в теб, понякога трябва да опознаеш другите, за да опознаеш себе си. На това ни учи романът “Алхимикът” на Паулу Коелю. Себепознаването е дълъг и труден процес, едно от предизвикателствата на живота. Пастирът успява да опознае себе си, преодолявайки всички препятствия, преброждайки пустинята и това пътуване към вътрешното си Аз осмисля живота му.
Оказва се, че “златото” на всеки от нас се крие в душите ни, то е познаването на себе си, то е смисълът да живеем, да ни има, тук и сега, в това време и в този свят.
© Бояна Всички права запазени
Колкото до хаоса...Няма хаос!Дори в движението на елементарните частици се смята,че има някаква логика.Всичко се подчинява на някаква система и това,че не можем да я разберем не означава,че е хаотична.Движението на мравките ми се струва хаотично,но не е.Няма случайност,хаос,съдба и свръхестествени сили.Всички дружно -"Има смисъл"