Кога за последно сънувахте? Предполагам повечето от вас ще кажат, че е било предишната нощ. Но кога наистина сънувахте, имам предвид истински сънища, от онези, образните. Сънища, които са толкова реални, че ти е трудно да ги отличиш от реалността. Чак да се питаш дали наистина това се е случило, или е било само сън. Ето, това за мен са истинските сънища. Е, кога за последно сънувахте истински?
На мен това ми се случва всяка нощ. Необяснимо е. Поне за мен. Сигурно някой американски психиатър срещу 500 долара на час може да ми обясни защо това се случва. Но не това е важно сега, не причината. А фактът, че всяка нощ съзнанието ми е в друга реалност, и то толкова истинска...
Сега вече знам истината. Знам защо сънуваме. И ще ви кажа защо. Един въпрос винаги ме е вълнувал – защо родителите разказват на децата си приказки – за принцове и принцеси, за далечни царства, за несметно богатство, за приключения. Какъв е смисълът на това, след като 98 % от нас никога няма да имат това, за което се говори в приказките. Какъв е смисълът, след като животът на повечето хора минава в скучно сиво ежедневие – подготовка за работа, пътуване за работа, работа, прибиране от работа, спане, пак на работа. Признайте си, едва ли това сте очаквали да бъде 5/7 от живота ви, когато сте били на 8 години. Естествено, че не, очаквали сте да правите нещо вълнуващо и разнообразно, да сте принц или принцеса, като в приказките. Но сега вече ми е ясен смисълът на съня. Той те отвежда там, където не можеш да бъдеш, можеш да правиш това, което искаш, да бъдеш с човека, който искаш да бъдеш, да бъдеш това, което искаш да си. Това е просто начинът, по който съзнанието ни функционира. Това е начинът съзнанието ни да се прочисти от всичките негативи, събрани през деня. Представете си да не съществуваше сънят. Просто да спим. Или по-лошо, да сънуваш истинския живот. Нима искаме да сънуваме как по цял ден циклим пред монитора, захапали с пръсти клавиатурата? Разбира се, че не. Ето тук идва на помощ бог Морфей.
Естествено, сънищата могат да бъдат нож с две остриета. Те могат да бъдат натоварващи, което въобще не е приятно. Сънят може както да те зареди с енергия и положителни емоции, така и да те изтощи и да ти развали деня. Чудя се кое ли е по-лошо – да страдаш от безсъние или всяка вечер да сънуваш кошмари? Аз лично бих избрал кошмарите. Сънищата са нещо, от което за нищо на света (поне в момента) не бих се отказал. Не, не бъркайте спането със сънищата (въпреки че аз много обичам да спя – признавам си, мързел съм). Сънищата са единствената приказна реалност, която аз познавам, и не бих я разменил за нищо, произведено от човешка ръка.
Тук някъде сигурно вече сте отегчени до смърт и се чудите защо пък този ни занимава с неговите размисли за сънищата, пък и на всичкото отгоре ни казва все неща, които знаем. Стойте, заслужава си. Е да, може би не очаквахте това, когато прочетохте заглавието на статията. Не мога да ви кажа какво означава, ако сте сънували, че ви сърби дясната или лявата ръка. На пари ли е, на лошо ли е, не знам. Знам само, че вярвам на пророците. Вярвам им, че това, което говорят, наистина го вярват. Защото ако сънуваш нещо толкова истинско, наистина може да си помислиш, че това е бъдещето. Нещо с толкова много подробности и толкова детайлно, сякаш наистина си там. А сега се поставете на мястото например на един прост свинар, на име Ивайло. Той много иска да стане цар и да победи татарите. Напълно възможно е наистина този Ивайло да сънува Бог и той да му казва да поведе българите на въстание. Защо да не е възможно и Жана д‘Арк да сънува Господ, който да я кара да поведе французите към победа над Англия в Стогодишната война? Когато бях дете, мислех, че това са пълни измишльотини. Но сега им вярвам. Тези хора наистина са мислели, че говорят с Бог, просто реалността на сънищата им ги е накарала да вярват в това.
Сега се сещам за един подходящ за тази тема филм – „Ванила скай“ с Том Круз. Та там именно ставаше въпрос как в близкото бъдеще хората могат да изберат да се затворят в машина за сънища и дори да ги контролират. Изкушаваща оферта, всъщност, като се замисли човек. Но до тогава, до това близко бъдеще, все още има време. До тогава просто не ни остава друг избор, освен да се борим с реалността такава, каквато е. Може би това е смисълът на живота – непрекъснатата борба с ежедневието, с трудностите; може би затова човекът е доминиращият вид на тази планета - защото оцелява въпреки всичко. Повечето хора успяват да се адаптират към това, към борбата с ежедневието. Но не и аз. За такива като мен просто не ни остава нищо друго, освен нощта. Тя е спасението. Тя е червеното хапче, което Морфей предлага на Нео. Тя е изходът от системата. Само в съня може да видим колко дълбока е наистина заешката дупка. Жалкото е само, че на сутринта ни се налага да изпълзим от тази дупка и отново да се борим със сивотата на реалния живот. И не ни остава нищо друго, освен, докато пътуваме в автобуса, да си повтаряме „има нещо нередно в този свят“...
© Александър Делев Всички права запазени