21.05.2021 г., 13:27 ч.

Смъртта на смъртта в смъртта на Христос 

  Есета » Други
1190 2 2
2 мин за четене

„Смъртта на смъртта в смъртта на Христос“ е провокативно заглавие на книга на Джон Оуен, пуритански богослов от 17 век. Независимо, че в наименованието на това произведение думата смърт се споменава три пъти, усещането за победата на живота над смъртта е изключително силно. Всъщност същата мисъл би могла да бъде изразена със семплия израз „Исус победи смъртта“, но във фразата „смъртта на смъртта в смъртта на Христос“ има един специален акцент върху дълбокото значението на смъртта на Господ за най-великата историческа победа на доброто над злото.

 

Да бъдем наясно с победата над най-големия враг на всеки човек е от изключително значение както за нашето отношение към живота, така и за нашия богословски светоглед. Смъртта разполага с оръжие, което поразява безотказно. Това оръжие е под формата на жило (1 Коринтяни 15:55). Когато смъртта ужили, краят сакаш е неизбежен.

 

Жилото на смъртта е греха, а греха се съживява от закона. Това казва апостол Павел, а той е някой, на който можем да се доверим. Знаменитият апостол обаче не спира дотук. Той продължава своите разсъждения като пояснява, че Христос прикова закона с неговите постановления, които съживяват греха и оттам смъртта; следователно Господ отне поразяващото действие на смъртта, като неутрализира оръжието й – греха. Исус понесе греха, който ние извършихме, умря на кръст и на третия ден възкръсна.

 

Христос понесе цялото следствие от греха – смъртта. Спасителният план за цялото човечество е приведен в действие. Всеки, който осъзнава, че животът му е в опасност заради поразяващото действие на жилото на смъртта и повярва в жертвата на Христос ще се спаси (Йоан 3:14-14). Защото само Христос има силата и властта да се справи с основния враг на човека – смъртта.

 

Разсъждавайки за смъртта обаче нека обърнем внимание на още една важна истина свързана с нея. Христос казва на уплашените след смъртта Му апостоли „Мир вам“ (значението на мира, който Христос предлага не е просто отсъствие на война, а пълнотата на Бог) и после ги изпраща на мисия, на която те губят живота си. От дванадесетте апостоли единадесет умират от насилствена смърт, проповядвайки благовестието. Апостолите губят живота си… а губят ли го или в крайна сметка го намират? Това е реторичен въпрос, на който всеки християнин знае отговора.

 

Понеже Христос предизвика смъртта на смъртта в смъртта Си, то и тези, които следват Христос са повече от победители като не се плашат от смъртта, заради победата на Христос над нея. Да умреш в Христос означава да живееш с Него. Пълнотата на Бог ни кара да гледаме към кръста. Приемайки Господния кръст ние имаме всичко, което осмисля живота ни по истински начин.

© Явор Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Бог е в нас", щом Го носим в душите си!
    Намирам за поучителен пример до сега написаното и подкрепено с цитати от Посланията на Апостол Павел. А и не само от от него.
    Поздравления за творбата, Явор!
  • Мисля, че последователността на изложените есета не е случайна. Според мен последното публикувано есе събира основното послание, което прочитам и в предходните твои творби, но сякаш тук е най-концентрирано.
    Ако болшинството от човечеството осъзнаваше, че животът му е в опасност, навярно би оставило на заден план всички останали занимания, за да се фокусира в Единствения спасителен Път.
    „Христос понесе цялото следствие от греха – смъртта. Спасителният план за цялото човечество е приведен в действие. Всеки, който осъзнава, че животът му е в опасност заради поразяващото действие на жилото на смъртта и повярва в жертвата на Христос ще се спаси (Йоан 3: 14). Защото само Христос има силата и властта да се справи с основния враг на човека – смъртта.“
    Бог да те благослови, Явор.
Предложения
: ??:??