со кротце и со малко кютек

И тъй, седял си един инвалид в количката в парка на един малък и скучен градец. Седял си и си миришел неприятно, което карало съгражданите му, които се наричали тъй само от куртуазия да го заобикалят, а като не можели да избегнат срещата си с вонящото му тяло, запушвали носа си с кой каквото имал под ръка.

И както си седял, не щеш ли насреща му се задава пре-любопитна интернационална компания, дошла да отразява изборите за кмет на градеца. Та нашата компания се състояла от двама представители на шумно противоречащи си велики нации. Демек от един Янки и представител на близката нам Батюшка Рус, водени от Господин Балкански.

Виждайки месния окаяник видния представител на най-развитата световна демокрация, янкито, де, веднага набрал телефона за спешни нужди, които от спешни у нас станали на смешни - 112 и поръчал да дойде имидиътли линейка, която да се погрижи за изпадналия в безмилостно положение човечец. Каква била неговата покруса да разбере, че у тоя градец смешната помощ била преструктурирана от десет години и ще трябва да почака около месец. Раздразненият от обаждането му оператор с безизразен глас добавил, че ако до тогава трупът се вмирише да го постави в обикновена битова вана и да го зарие с лед.

Виждайки неудобството и конфуза на своя опонент, батюшка Иван решил да демонстрира как се решават подобни казуси с помощта на някои морално остарели, но все още ефективни методи, използвани в недалечното минало в неговата родина от един мустакат грузинец. Тъкмо се навел да извади от кобура в крачола си инструмента на справедливото възмездие, когато видял, че Господин Балкански усърдно кастри дълъг, жилав и чепат клон, откършен от близкия свинакòв храст.

И ето, че тук идва най-любопитната и поучителна част от нашия разказ, в която възтържествува справедливостта, равенството и равноправието и всичко това постигнато с методите и средствата на местната народна традиция. Виждайки надвисването на непосредствената заплаха за целостта на крайниците си, инвалидът скокнал чевръсто от инвалидния си стол и подобно на младо яре с няколко скока се отървал в близкия парков шубрак от свинакòвицата.

А господин Балкански със спокоен и уверен тон обяснил на двамата чужденци, че у нас това, което не става со кротце и со благо, става со малко кютек.