Вали дъжд. Капките се стичат по прозорците на колите. Хората вървят с бърза

крачка по тротоарите. Небето сивее. Слънцето съвсем не се вижда. Духа лек хладен вятър - колкото да развее косите ти, да усетиш, че все още си жив.

  Вървя сред тълпата, но не забелязвам никого. Отнесена съм. Мислите и главата ми не са тук. Слушам музика и вървя в ритъм с мелодията на песента. Сякаш никой не съществува. Виждам стичащата се вода по улицата. Започвам да мечтая! Харесва ми. Продължавам да вървя. Вече не усещам болка. Загърбила съм миналото. Усмихвам се. Вдигам глава към небето. Виждам я  – Светлината. Усмихвам се отново, преди да протегна ръце към свободата. Щастлива съм. Идва краят.

Или това е началото на нещо ново, по-голямо?