abased (Светлин Николов)
30 118
24.09.2007 г., 14:40 ч.

sph cyl axin 

  Есета
1698 0 10
1 мин за четене


къде още ме има...
не трябваше да не съм тук...

Движи се.
Храни се.
Пази си очите.
Дай време на отровите да отминават.
Бъди, каквото, по дяволите, искаш да бъдеш!
Какво правя, какво правя...

вълните идват като тежки мисли.
и когато погледна настрани...
светът го няма все повече и повече...

чувството прави очите просто насочени.
това е краят.
това вече е краят.

защо си мислиш, че като допреш двете части, пукнатината ще изчезне,
защо аз си мисля, че няма?
да сравняваш и да се чувстваш нищожен
какво повече искаш? какво ти липсва? Спи вътре в мен! СПИ!
плюс и минус правят нула...
какво още искаш да вземеш, Перфектен?
ако светът можеше да се събере вътре в теб,
той нямаше да е безкраен.
не ме карай да угасвам... недей...
... трябва и мога, трябва и мога... мога...
още! докато стрелките не се ударят в нулата..
страшно ли е, когато се погледнем -
бързащи и събиращи...
падащи и разпиляващи,
скърцащи и пращящи,
просмукани и облени с мръсотия,
треперещи и изгарящи отвътре,
прекъсване и даване накъсо,
соленият вкус на сълзите заради стремежа
към безкрайно прави линии
в пясък, кал и сухи листа,
напоени със спомени за топли секунди и преливаща от кислород кръв, отваряща път за душата към невъзможни места

треперещи и стенещи и
непрестанно чистещи се и
дълбаещи дупки в кожата си
и дълбаещи дупки в сърцата си, големи, колкото всички мисли, които не трябва да бъдат вътре никога повече...

треперещата ръка
и размекнатите очи
и вечната мисъл за изчистеното и бяло бъдеще
и свят, огледален образ на промъкващи се и мъгляви идеи за това какво сме

не сме ли смешни?

кой изобщо е като нас?

© Светлин Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пробвай литий...Харесват ми нещата ти.
  • Подкрепям Йордан...без липсата за София
    Поздрави!
  • братле, моля те, ПИШИ! Липсваш ми приятелю, липсва ми и София. Много поздрави от тъжен Видин...
  • С автора на това есе (ако може въобще да се постави произведението му, както и другите му, в рамки) се познаваме лично. Той е ВСЕЛЕНА. Дали е философ? Има ли нужда от питане. "защо си мислиш, че като допреш двете части, пукнатината ще изчезне" - това хвърля в транс...
  • "защо си мислиш, че като допреш двете части, пукнатината ще изчезне"
    Браво!!!
    наистина е чудесно
  • Стилът ти ми напомня за Ясен Атанасов...Харесва ми!Почти съм убедена,че си философ...хихихи..
  • Едва ли това, че съм добър в дълбаенето и посочването на причината за болката, е нещо хубаво... Празнота... не знам дали е това. Имам добри намерения, но повечето хора дават най-доброто от себе си, за да съм такъв, какъвто съм, когато ми се пише.
  • Светлин...би трябвало да си сияен, името ти е красиво, и ми е толкова странно, че в стиховете ти няма светлина.Не виждаш нищо друго освен собствената си празнота..и си много добър да я опишеш.
  • "кой изобщо е като нас?" - кой не е? и ЗАЩО не е?
    "не сме ли смешни?" - докато още намираме сили да съществуваме, значи не сме.
    и още нещо - усмихвай се повече! отива ти!
  • Страхотно, искренно, и тъжно.. Браво!
Предложения
: ??:??