Спиш ли? Страх ли те е, че ще те събудя? Не се плаши - аз просто минавам, няма да се спра за дълго при теб. Тук съм, за да взема душата ти. Не се страхувай, няма да боли - аз ще ти помогна. Недей се буди - аз съм сама, аз съм просто смъртта, просто самотата.
Остави ме да проникна в теб през вените ти, остави ме да вляза в сърцето ти като дихание, посзоли ми да вляза в мисълта през сълзите ти и да взема цялата болка и обич завинаги. Хайде, отвори се за мен, няма да остана за дълго.
Спиш ли? Не, ти вече се рждаш наново някъде другаде, без болка и страх...
Спиш ли? Спи вечно, спи сам, аз тръгвам наново...
© Надя Стоянова Всички права запазени