28.11.2008 г., 22:45 ч.

Споделена любов 

  Есета » Любовни
7214 0 5
1 мин за четене
В живота си всеки човек рано или късно се сблъсква с формите на любовта. Именно, защото тя съществува в различни измерения: любов към семейството, любов към приятелите, любов към нещата, които ни вдъхновяват като идоли, творци, книги и още много други. Но единствената отличаваща се е истинската, споделена любов към нашата половинка, към човекът, който ни допълва изцяло. Към виновникът, от когото е обзето нашето съзнание, към този, който ни кара да се усмихваме, да витаем из небесата, да се радваме на света около нас и да го виждаме от розовата му страна.

Замисляли ли сте се някога колко топло и нежно е чувството да знаеш, че някой, някъде там навън всеки ден се пробужда и заспива с мисълта за теб, държи на теб, копнее по теб, обича те, благодари на Господ за всеки миг прекаран с теб, радва се заедно с теб, плаче заедно с теб? За него ти си като една звезда в небето, която угасне ли - угасва и неговия живец.

Споделената любов е като приказка. Героите в нея са заобиколени от свят изпълнен с щастие, веселие, доброта, пъстрота, понякога и тъга и болка, които обаче биват преодолени от могъществената сила на любовта и прошката. Две чисто човешки ценности, вървящи ръка за ръка. Споделената любов прави чудеса с хората, тя е като една малка фея, която със своята малка пръчица е готова да промени света. Тя кара влюбените души да забравят заобикалящия ги свят, да изолират злината и алчността в хорските очи, да се опитват да променят света към по-добро.

Затова веднъж срещнем ли чудото наречено любов, не бива да го оставяме да си отиде. То е велико! Трябва да се борим за него до последен дъх! Да вярваме в искрената и чистата любов, защото тя съществува и ни прави щастливи, и може би ни чака някъде там зад някой ъгъл.

© Натали Станева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А ако е несподелена?
  • Браво много хубаво и много вярно
  • Ама много е вярно това за писането и четенето. Иначе есето е трогателно като всичко, отнасящо се до тази тема.
  • Аз нямам нищо против да чета повтарящи се теми. Напротив-много по-интересно е да разбереш как различни хора виждат и чувстват любовта.
    Сайтът не може да бъде промит от темата понеже всеки казва нещо общо,но и същевремено различно.
    Прекрасна тема, има още много ново и всеизвестно да се пише-твори за ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ. Има много хора,които не знаят разликата между истинска любов и любов.
    Поздравления за есето!!!
    С Уважение,
    Катерина
  • Точно така! Любовта е велика сила! Тя изважда от душата на човека най-хубавото и най-доброто. Дава му творчески сили да твори. И той твори ли твори, пише ли пише. Изобщо целия сайт вече е ПРОМИТ от тази тема, та хубаво би било преди да хване човек мишката за ушите, да попрочете малко по темата, за да не повтаря едно и също, когато пише... Лошото е, че любовта дава творчески сили да пишеш, ама не и да четеш!...
    С обич, приятелче!
Предложения
: ??:??