Преди години, баба ми, преди да се поболее, когато още бях малък, прекалено малък, че да пазя кой знае колко ярки спомени, в градската ни черква се чакало голям гост. В малката ни черквица, посветена на Йоан Рилски, запомнена само със стенописите, изрисувани, кой знае защо, от ръката на истински майстор - Дечко Узунов, се чакаше да пристигне Той. Максим, патриарх български и митрополит софийски, щеше да посети забравения градец, чиято църква, или поне така се мълви, бил успял да опази от събаряне през комунизма. Мъча се да си спомня нещо от оня ден, но само проблясъци... белобрад старец в светли дрехи, скиптър, някаква зеленина, с която пръскаше светена вода... толкова и съм разбирал на 5-6 годинки... по-ярко помня последиците от посещението. Бях се решил, че някой ден ще стана поп. Исках и аз да съм като онзи дядо, толкова обичан, толкова обичащ, с такава връзка с Господа; помня, веднъж из някой запуснат килер изнамерих една тупалка за килими, която във въображението ми стана като пат ...