Преди години, баба ми, преди да се поболее, когато още бях малък, прекалено малък, че да пазя кой знае колко ярки спомени, в градската ни черква се чакало голям гост. В малката ни черквица, посветена на Йоан Рилски, запомнена само със стенописите, изрисувани, кой знае защо, от ръката на истински майстор - Дечко Узунов, се чакаше да пристигне Той. Максим, патриарх български и митрополит софийски, щеше да посети забравения градец, чиято църква, или поне така се мълви, бил успял да опази от събаряне през комунизма. Мъча се да си спомня нещо от оня ден, но само проблясъци... белобрад старец в светли дрехи, скиптър, някаква зеленина, с която пръскаше светена вода... толкова и съм разбирал на 5-6 годинки... по-ярко помня последиците от посещението. Бях се решил, че някой ден ще стана поп. Исках и аз да съм като онзи дядо, толкова обичан, толкова  обичащ, с такава връзка с Господа; помня, веднъж из някой запуснат килер изнамерих една тупалка за килими, която във въображението ми стана като патриаршески скиптър, и раздвоението; сигурно сега горкият дядо си търси тоягата, трябва някак да му я върна, но нека си поиграя с нея още две-три минути...

Доста време ме държеше почитанието и страха от всичко мистично и свещено. Помня, че по Коледа, когато даваха някой филм за живота на Иисус, веднага се залепях за екрана; когато можех, се захващах с един преразказ на Библията, а евентуално и нападах и оригинала, но бързо ми писваше от сложни думи като фарисей, митар, кесар и блудница и продължавах с преразказа.

Мина се време, баба ми се спомина през '04. Горе-долу една година по-рано вече ми беше втръснало. Загубих сила и воля да се занимавам с богословските работи, които така или иначе не разбирах докрай. Отдадох се на почивка, но не забравих добрия дядо...

Пораснах. Залюбих историята, биологията и физиката, докоснах се до джаза, и още не съм го пуснал, свързах се с класическата литература, започнах да се заглеждам по момичета, а после и по момчета, малка изненада, която мина незабелязано; изгубих окончателно някогашната си вяра, замених я с рационалност, любов към науките и изкуствата, хората като личности и общности, но запомних добрия дядо.

В допира си с глобалната мрежа официално се отдръпнах от боговете. За доста дълго време стоях на границата. Не мислех за Бог, но от време на време се връщах към него: "ще спра цигарите, ще тръгна на фитнес, ще ям здравословно, само ме извади от тая каша, моля Те!"... все в тоя дух, но щом се допрях до нета, изпаднах в потрес. Помнех от уроците по история за Инквизицията и гоненията на вещици, изтезаваните индианци в Новия свят,  религиозните войни, но предполагах, че всичко е отминало, че вече се е достигнало до консенсус, че светът се е помирил.  Уви!

Католически свещеници опипват малки момченца и се разминават с доживотно покаяние и молитва зад стените на някой манастир, хиляди човешки същества измират от СПИН в Африка, щото, видиш ли, дядо Бенедикт не е съгласен с употребата на презервативи; в  бабптистката църква в Уесбъроу, щата Канзас посрещат телата на убити в Ирак войници с надписи 'GOD HATES FAGS', 'THANK GOD FOR DEAD SOLDIERS' и 'THANK GOD FOR 9/11'; след като режисьорът Тео ван Гог (правнукът на оня Тео, брат на художника Винсент) издава филма си Подчинение, в който описва в 10 минути живота на жените в исляма, за това наскърбление, мирните мюсюлмани (ислям_араб.=мир) го причакват на улица насред Амстердам, където го наръгват 8 пъти, прострелват 2 и прерязват гърлото му, насред улицата, посред бял ден; след като Салман Рушди издава своята книга "Сатанински стихове", използвайки пророка Мохаммед като първообраз на главния герой, талази пощръклели вярващи се стичат по площади, палейки сламени кукли с образа на автора, настоявайки за смъртта му, като самият Хомейни предлага 400 бона за главата на неверника; жени, бити с камъни, защото посмели да излязат навън без придружители, смъртни заплахи за авторите на South Park; създания като Агнес Бояджиу, или блажената Майка Тереза от Калкута, която пред медиите минава за светица, милующа страдащите, но зад кулисите посещава небезизвестните  хайтянски изнасилвачи, убийци и диктатори par exelense сем. Дювалие, получавайки определени сумички, използвани за строежа на метоси и училища за калугерки, докато стотици измират под носа ѝ, но тя няма против, защото е по-близо до страстите на своя Христос; и всичко това е само връх на айсберга. Трябваше да отворя наново Петокнижието, Псалтирът и Евангелията, за да получа истинския шок. Комбинацията от нереалистични  моменти, научни несъответствия, историческа фикция, сюжетни дупки и открити морални извращения не спираха да ме хвърлят в бесен къч. Как съм могъл на застана зад това?!? Хора, живеещи по 900 години, лодка 150/25/15m, побрала между 5 000 000 и 100 000 000 вида в комбинации по 2 и 7, човешки жертвоприношения, обрязване, смъртна присъда, кръвосмешение, ксенофобия, детеубийство, геноцид, ревнивия и жесток бог, който ще 'ожесточи сърцето на фараона', за да изсипе цял порой мъки върху народа му, само за да покаже превъзходство, или принуждава Авраам да изкорми сина си в Негова чест, или умъртвява сина на Давид заради неподчинението на бащата, брани само тези, които се боят от Него, заявява чрез Сина, че "не е дошъл да носи мир а меч, да разлъча човек от баща му, жена от майка, снаха от свекърва..." (Мат.10:34); дори и частите, свързани с любов и милост, са котирани от съвсем тънък слой себичност и пасивна агресия; не обичай заради Обичта, а защото ще получиш награда, прощавай и ще отидеш в Рая, а другите ще бъдат чекнати и прегънати на 8 в Геената.

И така станах атеист. Все пак, Павел си го е казал, когато бях младенец, като младенец говорех като младенец мислех(1 Коринт.13:11)... и така нататък. Презрях религиите, защото промотират невежество и непукизъм; по същата причина презрях и някои от гимназиалните си учители...

И преди година се реших да разгледам владиците в България, с надеждата родният край да е поне малко по... цивилизован. Помнех една статия за сръбския патриарх Павле, който през 90-те бил казал, че предпочита да се даде независимост на Косово и Босна, ако с това няма да се пролее и една капка човешка кръв. Помнех за патриарх Евтимий и владиката Софроний, Захарий Зограф и Боянския майстор, помнех мириса на тамян, разказите за селски попове и монаси, укривали бунтовници преди Освобождението, Екзарх Стефан и пловдивския владика Кирил защитили 17 000 евреи от депортация в Треблинка през '40-те, добрия дядо в златна роба, останал от детството ми. Няма начин да сме толкова зле като останалите... нали?

Пълен потрес.

Цяла нощ спал спокойно, бях събуден от майка си с думите "патриархът е починал". Нямаше трепет, нито жал. Вече връзката я няма! А и без това, след като погребваме всеки ден по десетима на централните гробища, ненавършили и 60 години, изгнили в нищета и алкохол, смъртта на богатия, почти столетен дядо Маринчо не мина за трагедия. Веднага почнах да меря претендентите с моя си аршин:

Врачанецът Калиник и европеецът Симеон са превалили 80-те, та едва ли ще ги изберат, само да избират друг догодина. Силистренският Амвросий и Николай пловдивски нямат годините, пък и да имаха, кой ли знае за Амвросий или пък иска онзи фанатик Николай. Как му беше онова представление...? А, да. Някъде между слизането от Audi-то за 60 000,  намъкването на позлатената нощница и корона, размахването на Rolex-а и благодатното размятане на анатеми по Мадона и баба ви Вангелия от поста си на небесен съдник, успява да изписука проповед за това как не бива да се блазним от светските блага... Великотърновският излиза имал апартамент в София (78 000лв.), два в Търново+гараж (общо 130 000 лв.) и къщурки по Черноморието, менкани за селски имоти с прилежащи гори в габровско. Нали и варненският се беше оцапал с някакъв Lincoln като на Обама... Онзи пък, дребничкият сливенски владика Йоаникий с християнската си любов прати оня бесен пес иконом Евгений Янакиев да насъсква софиянци да замерят участниците в SofiaPride2012 с камъни, защото Иисус би направил точно това... Но пък неврокопският Натанаил и старозагорският Галактион си въртят хотели и болници, а на първия като нищо може да му се е разминало с убийство през Разкола. За русенския песнопеец се приказва, че държал някаква рускиня за любовница. Нали и 11 митрополити, т.е. всички без Патриарха, ловчанският, пловдивският и силистренският излязоха като агенти на ДС; идеологически борци... От всички само ловчанският още не се е омазал, но има време...

От тези ли трябва да избираме праведен водач и учител? Смятаха им 336 декара земя; ниви, лозя и градини, равни на 800 000 лв. И още 200 000/300 000 лв. в дарения като на дядо Добри от с. Байлово (35,700 в дарение на Ал. Невски), свещи, икони за по 80 лева в Рила, Бачково и Троян, ха ти милионче. Тези хора ли ще се сравняват с Петър и Павел?!? Тези, които казват, че не е тяхна работа да призовават хора към храма, не са длъжни да скитат, поучават и благославят; който има акъл, идва сам при тях...

Онзи ден погребаха дядо Максим. Вчера обявиха човека с Lincoln-а за временен наместник. Скоро старците в черни пеньоари ще почнат да си скубят косите, брадите и подмишниците за бялото було. Макар да ненавиждам нещата, които би могла да навърши, ако ѝ се даде власт, Църквата може да е обединителна сила, да бъде помощник и бранител, а един господ, стари баби и 7 364 000 българи знаят, че точно сега ни трябват малко обединение, помощ и отбрана. Дано поне следващият има силата и волята на предишния. Не мисля, че ще понесем добре още едно гладно, жадно, алчно, пусто разочарование.