10.01.2018 г., 22:44 ч.

Спомен за хляба 

482 0 4
5 мин за четене

© Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Anita765 (Ани Монева)
    В твоя спомен, Моника, хлябът е олицетворение на обчта, с която си била благословена и ценностите, които твоята баба е втъкала в душата и сърцето ти.
    След време точно като археолог, в трудни моменти ще се връщаш при тази обич и някак си ще ти олеква от товара, струпан на плещите ти, защото ще знаеш, че си била обичана. Казват, че обичта лекувала... и е вярно.
  • ParvaNova (Ренета Първанова)
    Хубаво есе, Моника!
  • LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)
    "Нашият народ казва – ръка която дава, не обеднява. Споделяй това, което имаш, с другите, и душата ти ще бъде винаги богата." – !

    Хубав спомен!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Много хубаво есе. Върна ме назад и видях отрудените ръбе на моята баба. И за мен нийните питки нямаха равни. Тя казваше "Хляб не се хвърля. Грях е това." По -стария го накисваше за домашните животни, котки, прасе...И аз правя питка поне 2 пъти в годината, за Великден и Коледа. А в някои слагам яйца и сирене или пълнена с месца и лук и любов като баба ти😊...много години не съм я правила, но ето че ти ме подсети. Брагодаря ти!🍷

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.