5 min reading
Спомен за хляба
/Есе/
Всеки от нас се е питал защо копнеем по детството, защо е важно да говорим за него, грижливо да пазим спомените, да ги споделяме и като археолози трескаво да търсим нови и нови... Моето детство не е толкова далечно, но чувствам как с всяка година, искайки да порасна, аз се отдалечавам от него. Когато бях по-малка, мама и татко ме оставяха по цяло лято на село, където на воля дишах чист въздух, ядях здравословна храна и бях щастливо дете. Моята баба е най-добрата, най-усмихнатата и най-сръчната. Тя може да прави всичко съвършено добре – най-вкусните мекици, пълнени чушки, разкошни сладки, двуетажна торта за рождения ми ден... Може да свърши всичко навреме и никога нищо не забравя.
Моята баба много цени и уважава хляба. Опитвала съм хляб, приготвен от други жени по същата рецепта, но като нейният друг няма. Това е така, защото го меси с такава любов, че дори и на дете като мен би му било интересно да наблюдава този процес. Тя отделя много внимание и време за приготв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Отново нещо от ученическите ми години. Необичайна тема.