Помня как те будех, всяка сутрин 10 минути по-рано от необходимото. Помня и защо го правех. Не ми стигаха минутите през деня, исках още и още и макар и сърдити тези 10  минути бяха голямо щастие за мен.

  Помня как веднъж взех камерата и те снимах докато спиш, защото винаги съм смятал, че си много красива докато спиш, помня и как си отвори дясното око погледна ме учуденo и след като осмисли какво правя ми каза да си избера дали сам ще я изключа или ще трябва ти да го направиш след като я извадиш от онова място там под кръста, където първо ще я завреш.

  Помня как се протягаше докато дърпах завивката ти...

  Помня как подскачаше когато стъпиш на студения под, защото съм скрил чехлите ти.

  Помня как ме питаше защо кафето има такъв вкус и аз ти отговарях, че освен кафе и вода има и моята специална подправка "Една малка капчица любов"

  Помня как плака за мен... помня... болката от сълзите ти.

  Помня и очите ти... по-красиви очи на света няма... никога няма да има.

  Помня как се мръщеше, когато нещо не ти харесваше.

  Помня как си играеше с чисто новия си телефон както ти казах тогава лицето ти излъчваше старанието на дете, което усърдно иска да разбере как работи новата му играчка.

  Помня как стенеше докато правихме любов.

  Помня как произнасяше името ми...

  Помня когато за пръв път ме нарече "Любов моя"

  Помня как ме наричаше.

  Спомням си колко ме обичаше...

  Спомням си как ме целуваше.

  Помня за какво мечтаехме заедно

  А сега помня само болката от всичко това.