Помня как те будех, всяка сутрин 10 минути по-рано от необходимото. Помня и защо го правех. Не ми стигаха минутите през деня, исках още и още и макар и сърдити тези 10 минути бяха голямо щастие за мен.
Помня как веднъж взех камерата и те снимах докато спиш, защото винаги съм смятал, че си много красива докато спиш, помня и как си отвори дясното око погледна ме учуденo и след като осмисли какво правя ми каза да си избера дали сам ще я изключа или ще трябва ти да го направиш след като я извадиш от онова място там под кръста, където първо ще я завреш.
Помня как се протягаше докато дърпах завивката ти...
Помня как подскачаше когато стъпиш на студения под, защото съм скрил чехлите ти.
Помня как ме питаше защо кафето има такъв вкус и аз ти отговарях, че освен кафе и вода има и моята специална подправка "Една малка капчица любов"
Помня как плака за мен... помня... болката от сълзите ти.
Помня и очите ти... по-красиви очи на света няма... никога няма да има.
Помня как се мръщеше, когато нещо н ...