chergligan (Костадин Костадинов)
38 105
15.03.2012 г., 12:46 ч.

Старомодно или жалба на безнадеждно влюбения 

  Есета » Любовни
1586 0 4

 

Беше празник, беше радост и бяха поздравления.

Писах писма и поздравих всички, поздравих и теб, любов моя. И във всичките ми поздрави имаше капчица от любовта ми към теб, тези капчици правеха всички мои поздравления много по-красиви от всеки друг път. Не казвам, че с тези поздрави съм мислил само за теб. Не, в тях беше любовта ми към всичките ми приятели. Но една мъничка, преливаща от любов частица, искреше благодарение на теб, на твоето съществуване. И всички ми се обадиха, и всички се зарадваха, отвърнаха на обичта с обич. Само ти не, любов моя несподелена. Но както се пее в старата градска песен: „В сърцето ти няма и капчица обич, че ти не разбра любовта ми...“

Бъди щастлива без мен, любов моя! Без мен – но само да си жива!

© Костадин Костадинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Малцина са способни така да обичат... Поздравления!
  • Споделена или не, Любовта одухотворява...
    Поздрав, Костадин!
  • Ех.... Ако беше усетила любовта ти, щеше да е още по-жива!
  • Много истинско и откровено, много чисто... "Бъди щастлива без мен, любов моя! Без мен – но само да си жива!"... Та кой ли не би искал да бъде обичан така - безусловно и без да иска нищо в замяна!
Предложения
: ??:??