Стената
Февруари 1990. Източен Берлин. Часът е 20:40.
Вятърът свистеше, а самотен мъж с дълго черно палто вървеше по улицата, затрупана с дълбоки преспи сняг, натрупани от бурята предната вечер.
Дзъъъъъън…
Вратата се открехна в началото леко колебливо, но после собственикът на апартамента пусна стоящия отвън мъж да влезе. Поведе го към малката кухничка и без да каже нито дума, му посочи стола, на който да седне. Гостът зае посоченото му място, а срещу него се настани и домакинът му. Двамата се гледаха един друг, но никой не обели и дума в продължение на няколко безкрайно дълги минути.
- Изглеждаш различно - проговoри първи Берт.
- Така е, ти също - отвърна му Ханс – Минаха 25 години, много неща са различни.
Настъпи дълго мълание…
- Кога излезе? - започна от начало Берт.
- Преди 3 месеца.
- Не знаех какво да мисля, когато прочетох писмото ти - съд, присъда, затвор, заболяване...
- Нещата са взаимно свързани. Когато прекараш 23 години в килия, това се отрязява на живота ти. Агорафобията ...