Стига безхаберие!!!
Известният писател и журналист Джонатан Суифт твърди, че блажен е само този, който не очаква нищо, защото никога няма да бъде разочарован.
Тази мисъл ли се е загнездила в българското общество през последните 20 години?! Страх от разочарование - това ли е причината хората да не отстояват правата си, или те се уповават на мъдростта, че мълчанието е злато?
Българино, какво си постигнал с мълчание, освен унижение, пренебрежение и подигравка? Не си ли се превърнал в роб на собствения си страх?! Защо все още мълчиш, щом дойде времето да говориш?! Мълчанието не е ли присъщо само за робите? Какво е нужно да се случи, за да се пробудиш от тази вековна дрямка, нима малко страда, нима малко търпя, че си все така спокоен и смирен, дори когато посегнаха на най-святото ти, ти не реагира, сякаш си загубил себе си и своята идентичност?
Българино, с какво право обръщаш гръб на своите деца, с какви очи ги гледаш, с какви уста ги критикуваш, че искат да израснат в свят без корупция, в свят, в който законът е еднакъв за всички, в свят, в който мафията е престъпник, а не господар? В свят, в който китните ти котловини и равнини, шумните ти потоци и реки, красивите ти планини и бурното ти море са за всички, а не само за онези с мръсните пари!
Твоите деца, българино, имат нужда от единство, имат нужда от промяна, за да бъдат щастливи, нима ти нехаеш за тяхното бъдеще?!
Представяш ли си, Ботев, Вазов, Левски, Бенковски и хилядите други велики българи, каква болка, каква тъга чувстват, гледайки твоето равнодушие, гледайки в какво се е превърнала тяхната Родина, за която толкова кръв се е проляло?!
Смехотворните приказки не ти ли писнаха вече? Едни и същи лъжи, една и съща песен години наред! Това твое безхаберие, чудя се с глупостта или с лудостта граничи?! Нима си сляп и затова не виждаш, нима си глух и затова не чуваш, нима си ням и затова мълчиш, нима си сакат и затова си изоставил децата си сами да се борят за промяна или си просто страхлив, коравосърдечен мишок, който се радва на огризките и се задоволява с лъжи и празни обещания? Спокоен ли е сънят ти, ведър ли е денят ти, когато знаеш, че няма място за примирение и че всичко зависи от теб, мен, от всички нас, които пишем историята на днешния ден?!
© Felis Всички права запазени