Крясъците държаха главата ми, без да й позволяват да продължи пътя си. Обаче там някъде, от дълбините на черната ми душа, се надигна нещо друго. Нещо тъмно. Постепенно набираше сила, докато накрая се нахвърли върху пищящия. Здрач и мрак се сблъскаха в мен със страшна сила. А виковете не спираха. За секунди долових в тях гняв и ярост, ала малко след това се превърнаха в смъртна агония. Миг по-късно заглъхнаха в нищото.
Устните ми сами се разтегнаха в жестока усмивка. От гърлото ми изскочи нечовешко ръмжене и аз забих заострените зъби в нежната дъга. Острите ми резци пробиха меката кожа и червена кръв плисна в лицето ми. Отново се усмихнах и отпих от гъстата течност.
След това имаше единствено невероятно блаженство.
А тя пищеше, мяташе се, опитваше се да се измъкне от ужасната прегръдка.
Аз не я чувах.
Не я усещах.
Наслаждавах се.
Слънцето вече се скри зад хоризонта. Здрачът се превърна в мрак и покри океана със своето зловещо наметало. Звездите ме гледат студено от своите висоти. Луната ...