Страх ме е
...Запознахме се по много странен и забавен начин.Тези, които са свидетели на тази история ще го потвърдят.Но сега няма да се впускам в подробности.
Обичам го, и той казва, че ме обича.Но мога ли да съм сигурна в думите му?Защо толкова се съмнявам?Защо от всяко негово действие си правя лоши изводи?Всички ми повтарят, че той ме обича и не ме лъже,...но аз пак си имам едно наум.Защо ми е толкова гадно и същевременно съм толкова щастлива?!Той е голямата ми любов, не бих могла да живея без него.
Ами, ако...Винаги има едно Ако!!!А ако се случи и на мен?!Ако той престане да ме обича?Ами ако изобщо никога не ме е обичал, а го е казвал от съжаление?!...Като си го представя и ми се насълзяват очите.Прекараната минута без него ми се струва цяла вечност....Той си няма ни най-малка представа колко много го обичам и какво означава той за мене.Често ми казва:”Нямаш си идея колко много те обичам!”...Но дали е така?
Спомням си, тоест няма как да забравя, какво ми беше след деня в който той показа някакви чувства към мен.Бях изпаднала в паника,из главата ми се въртяха страшно много въпроси,отговорите на които можех да получа само от него.Ами ако той не ме потърсеше повече?!Ако за него бях поредната бройка?!...Не, няма да мога да го понеса.В същия този ден бях като упоена, все бях втренчена в една точка,мислейки какво ще правя без него?Изпълваше ме ужасното и изгарящо чувство на страх-голям страх.Бях едновременно наи-щастливото момиче на света, но и най-уплашеното?Това ли е любовта?Страх?!Не...не мисля, но защо тогава страхът доминираше при мен?!Защото много го обичах,а сега го обичам още повече от тогава!Умирах.....само при мисълта че можех да го изгубя,без дори още да съм го имала ме изяждаше отвътре.Същата мисъл се прокрадва и сега в мен, но с малко променен вид.Ами ако съм му омръзнала?!Все пак сме заедно повече от пет месеца?Знаем си и кътните зъби както казват някои(Въпреки че не е така,защото той с всеки ден ме изненадва!).Ако е срещнал някоя друга, така както срещна мен?!
.....Не....не мога да понеса раздяла!И не искам да мисля за това, но тези мисли ме обсебват когато той е далеч от мен, обвзема ме страх, сълзите напират в очите ми....
Дано говоря празни приказки и всичко продължава да е така розово...Стискайте палци!!!
П.С.:Обичам те!!!(той си знае)
© Донка Томицина Всички права запазени