Страх ме е
...Запознахме се по много странен и забавен начин.Тези, които са свидетели на тази история ще го потвърдят.Но сега няма да се впускам в подробности.
Обичам го, и той казва, че ме обича.Но мога ли да съм сигурна в думите му?Защо толкова се съмнявам?Защо от всяко негово действие си правя лоши изводи?Всички ми повтарят, че той ме обича и не ме лъже,...но аз пак си имам едно наум.Защо ми е толкова гадно и същевременно съм толкова щастлива?!Той е голямата ми любов, не бих могла да живея без него.
Ами, ако...Винаги има едно Ако!!!А ако се случи и на мен?!Ако той престане да ме обича?Ами ако изобщо никога не ме е обичал, а го е казвал от съжаление?!...Като си го представя и ми се насълзяват очите.Прекараната минута без него ми се струва цяла вечност....Той си няма ни най-малка представа колко много го обичам и какво означава той за мене.Често ми казва:”Нямаш си идея колко много те обичам!”...Но дали е така?
Спомням си, тоест няма как да забравя, какво ми беше след деня в който той ...