28.09.2022 г., 16:53

Странна съм, но пък съм себе си

1.4K 2 3
1 мин за четене

Често чувам за себе си, че съм странна и честно казано, това ми харесва. Да си странен, означава да си различен. Никога не съм се стремяла да подражавам на някой, без значение кое е той и какво място заема в обществото. 

Странна съм, защото харесвам ясните ситуации. Харесва ми да знам къде стоя аз и кой- кой е в живота ми. Харесва ми,  когато хората ясно ми казват за какво им пука и какво очакват от мен. Не се правят на приятели, не говорят за любов,  когато я няма, а когато обичат ясно да го казват и показват, без да дават неясни  сигнали и да объркват мислите, чувствата и живота ти. Дистанцирам се от токсичните връзки и решавам / разрушавам неприятни ситуации. Предпочитам горчиви думи пред сладникави лъжи. Не обичам да си играят с мен,  когато ги вземам на сериозно. Боли ме от лъжата и никога не нарушавам обещания. Неуважение е за мен да ме лъжат, защото аз съм със своята честност навсякъде.  Само най- близките хора до сърцето ми виждат моята същност и знаят що за човек съм,  а за останалите нека бъда странна. Точно това ме пази от кофти хора и неприятни ситуации. 

Странна съм, но пък съм себе си! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Атанасова - Панова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах! Тази защитна реакция на смела, откровена, категорична жена!
  • Благодаря palenka(Пепи)🙂
  • Не си странна, помъдряла си. Щом не робуваш на клишетата от рода на "в чуждите обувки" и знаеш да отсяваш, за да не си уязвима и ранима за хора, които де факто не касаят живота ти, си разумна. Всичко останало е суета и лицемерие.
    Поздрав!

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...