(или как човекът се превърна в материален курсор)

Кога цивилизацията започна да деградира толкова, колкото никой, никога не е очаквал?
Кога хората се превърнаха в роби на материалните си успехи, вместо да бъде точно обратното?
Кога светът стана претъпкана театрална сцена, на която всеки се опитва да бъде всичко друго, но не и самия себе си?
Кога всичко, влизащо в понятието живот, се превърна в дълбоко замаскирана пародия на самия живот?
Някой ще си отговори ли на тези въпроси или вече се е отказал да чете, защото съвестта му дълбоко е заговорила, или напротив, тя дори не се е обадила и с насмешка прочита всеки следващ ред, както чете вица на седмицата от най-последната колонка на обикновено купувания ежедневник?
Или може би има някой, който все пак сериозно ще погледне на написаното и ще си даде сметка на това, което е прочел и на това, което всъщност е!
Нека ме заплюе този, който мисли, че всичко, което искам да кажа, е един фарс, една измислица, а аз ще се постарая да го зачеркна от списъка си със заглавие "Човешко създание".
Колко жестоки ви изглеждат думите ми?
Много или и по-голяма жестокост сте виждали?
Да, знам, има много по-голяма жестокост от моята, но моята жестокост е истинска... не е жестокост на убиец, нито на педофил или изнасилвач... моята жестокост най-вече е човешка, а тя е най страшна...
Е, замисли ли се някой върху до тук написаното от мен?
Надявам се поне един...
Хората са толкова заети да тичат по магистралата на живота с възможно най-високата скорост, с която могат... и през това време нито обръщат внимание на знаците по своя път, нито на разрешената скорост... всичко е 300 км/ч.
Забързани, запъхтени, искащи всичко бързо и веднага, като оставили предвидливо преди това своя емоционален товар някъде в някой крайпътен мотел с една звезда.
Проститутка ли е душата на човек? Или в проституция се е превърнало това, което прави човек, за да печели?
Продава себе си, тялото си, движенията и мислите си, като си мисли, че след това ще е по-щастлив с парите, които би взел за своите "услуги'!
Но уви, страшно е, когато вечер се прибере в празния апартамент и усети липсата на нещо, за което никога не е имал време.
Време.
В това понятие е събрано всичко.
В него обаче не съществуват думи, като любов, човешко разбиране, добродушие и пр.
Както казах по-рано, те са оставени някъде на съхранение, по възможност дълбоко замразени, за да дочакат до момента, в който все пак ще потрябват... часа, в който душата се отделя от тялото и от личността остава само едно, разядено от червеи и мравки, парче месо.
Да, но тогава е късно да се използва емоционалния товар и да се иска божията прошка. Ако някой си мисли, че тогава всичко се прощава и ще е в покой в смъртния си час, дълбоко се лъже.
Няма такова нещо!
Страшно е, а?
Страшно е да знаеш, че за 10 минути не можеш да опростиш целия си несмислен живот.
Човекът е измислил това, не ГОСПОД!
Човекът е измислил заблудата, за да живее без мисълта за това, какво ще е след това... съжалявам само, че никой не се е върнал от там да разкаже какво всъщност е, да разкаже, че е много по-зле от това, което си мислим!
Не сме се замисляли за това.
Е, аз поне се замислям и ме вълнува това, как върви човешката еволюция или да бъда по-точен, човешката анти еволюция... да, анти, защото ние сме тръгнали за натам, откъдето дойдохме. Скоро целият свят ще е само една джунгла, претъпкана с неандерталци и шимпанзета, които за забравили, дори как се говори и комуникира един с друг.
Ще пасем трева и ще лочим от локви, защото човекът няма време за нищо.
А да поговорим и за това, което носим в главата, или казано по-точно, колко гънки имат мозъците ни!
Е, ако някой си мисли, че е достатъчно интелигентен, казано честно, пак жестоко се лъже...
Интелигентността не се изразява само в това да мислиш със скоростта на светлината, да знаеш 5 езика, да си изчел всички възможни енциклопедии и да претендираш за титла "Айнщайн"!
О, не, хора, интелигентен е този, който мисли не само с мозъка си, а и със сърцето и душата си... но уви, много малко индивиди са останали от тези и светът е задължен просто да ги запише в Червената Книга и да бъдат защитени със закон... но едва ли това ще стане...
Но това няма голямо значение за човечеството.
То няма да се промени, няма да стане по-богато духовно, нито ще получи божието благоволение...
... а защо, мислите, цивилизацията е наказана с толкова много земетресения и наводнения? Защо сме наказани да се избиваме един друг, като непознати и разярени псета, внимавайки да извлечем по-голяма полза от чуждото унищожение...?
Защо?
Защото така, ГОСПОД се самонаказва за грешката си да създаде същество, което толкова е деградирало от първоначалния макет, че днес дори и малко не се доближава до оригинала!
Наказани сме!
Кога ще сме готови, като цивилизация да признаем грешките си и най-накрая да се отърсим завинаги от тях?
Може би никога!
Коварно е, нали?
Аз не мисля така: това е реалността такава, каквато си е, без захаросано покритие и ореола на измамата, без сладкото залъгване, че е нещо друго - напротив, само истината, а истината боли.
Ако излезеш отвън, който и да си, няма значение от пол, раса, години, манталитет или вяра... излез и се огледай!
Какво виждаш?
Гора от хорски поток, всеки забързан, зажаднял тайно за просперитет и успехи, за да има с какво да се похвалят пред другите или по-точно казано да се изфукат... но има ли в нечие забързано лице тъга, радост, мъка, щастие - някаква, дори слаба, наченка на чувства... е има ли?
Няма!
А това, от всичко казано до тук, е най-страшно - обезличаването на човешката душа. Бездушието и безхаберието...
Няма ли чувства, няма живот - просто ходещи трупове!
А на кой са му потрябвали трупове?
Труповете червеите ги ядат, а нас не ни иска никой, дори и ГОСПОД!


Равносметката от цялата тази работа каква е, хора?
Замислете се за момент!
Ако си мисли някой, че душата му е спасена след смъртта, ако си мисли някой, че животът е просто една хазартна маса и на тази маса печели този, който заложи повече на щастливото число, ако си мисли, че пътят му е предначертан и колкото и да се отклонява от него, ще бъде праведен и чист и най-важно, ако си мисли, че без душа човекът оцелява - той жестоко се лъже, няма такова нещо, като спасение, има плащане на всяка криво направена стъпка, има плащане на всяка казана, мръсна дума!
Има АД има и Рай.
Раят е в сърцето на ГОСПОД, а АДЪТ...
... АДЪТ, това сме самите ние...