Тишина... самота... празна сива стая. Стои там, държейки в едната си ръка чаша чисто уиски, а в другата цигара. Наполовина вече изгоряла, без дори да се е сетил да си засити никотинения глад... той стоеше с празен поглед... също като стаята. Издаваше го колко е самотен, колко му е писнало от всичко... за него имаше само 1 лек, а този лек беше вече недостижим. Стоеше и чакаше... като че ли таванът или небето щеше да пада и той не искаше да изтърве това да се случи. Имаше вид на много умислен човек, а всъщност единственото, за което можеше да мисли беше тя. Изминалите почти 18 месеца така и не му помогнаха да я забрави... мислише си всеки ден за нея... и за това, че я беше отблъснал... съжаляваше, разбира се... но не беше очаквал, че щеше да го боли чак толкова... колкото и хубави моменти да имаше след нея... те никога не можеха да се сравняват...
Тишина... мрак... празна стая. Суматоха в съзнанието му. Цигарата вече беше нацяло изгоряла, а той дори не забелязваше това... очите му бяха и ...