Безстрашния пастир в бедите опасни,
в добри дни и лоши народу другар,
Евтимий, на Търново в дните ужасни
последний бранител и последний цар.
На датата 15 февруари през 1906 г. София, Иван Вазов оставя на България едно от многобройните си литературни съкровища: „Великият заточеник“ - произведение за Евтимий патриарх български, който всеки трябва да прочете.
„България, като свободна държава, загина печално и глухо, без да даде сериозен отпор - тя нема едно Косово, за да умре, увенчана с трагическия ореол на героизма.“
Интересен е текста преди началото на разказа който Вазов поставя: „СУРОТА! Акростихът в надписа, найден в гроба на патриарха Евтимий“.
Какво означава „СУРОТА“? Надписът е разположен в шест реда и началните букви образуват акростих „Сирота”. Отстрани на акростиха със славянски букви е изписана датировка: „1404, 4 април”. Бил разчетен, като в новобългарски превод гласи: „Св. мощи Евтимиу преосвещенному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)”. 500 ...