Сутрешен, семеен диалог
Мойсей:
-Користта съдби невинни кърши, но няма как да ни прекърши, че истината става властна, защото казва свойта дума страстна с това, че силата открита грее, а без нея съществуването крее и чезнат качества високи, разхвърляни в различните посоки. Днес историята, с мащаб различен, в пътя нов, но неприличен, очертава бъдеще мъгляво с приказки за дясно и за ляво. Откритостта е доказателство за вяра и с това е нейна мяра.
Лъки:
-Народът ни е неспокоен, че животът му не е достоен, защото днешните ни управленци държат се като чуждоземци. Българинът днеска е излишен, заради живота си предишен и реално няма мощ, връхлетян от непрогледна нощ, в която идват нови теглила, които стават правила…Историята вратите си разтваря, но няма кой да отговаря за живота ни абсурден, изискващ да си повече усърден.
Мойсей:
-Говорят ни, че днешна Франция по пътя ни ще бъде станция, но европеецът намига, щом друг се сили да го стига и българинът с право се съмнява, че светът го разчленява и в реалното нещастие го придумват за съгласие: да променим с европейски маркер своя, български характер. Европейците закона на живота нарушават, но тактично все ни порицават и държат ни в обмислена неволя, искаща от нас предимно воля.
Лъки:
-Несретникът, достигнал до кресливост, съгласен е на всяка милост, защото той, горкият – безимотен, затъва още като неграмотен, че в злата си безпътица, подвластен става на приумица, която стига до жестокост нова, на живота станала основа и всеки следващ понеделник осъмва той като безделник, готов да бъде находчив и малко нещо придирчив, говорейки за достолепие, но затъва в раболепие.
Мойсей:
-С Държавата навлизам в спор и давам й чрез фактите отпор, показвайки престъпника безсрамен, от който лично съм измамен, а управникът се изживява като благородник, че престъпникът пък негов е поклонник и в това чудовищно приятелство, никне незапомнено ваятелство – показвам аз поредно нарушение, а Държавата му слага украшение: нарушителят нали е дама, да й простим и таз измама, а тази дама е лъжец, с усет тънък на крадец.
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Писал съм и друг път, че ние сме много, меко казано овча нация. Историята ни го е доказвала многократно. Да не говорим с каква сила важи това след 1989 г. Та ние не отстояхме нищо. Козлодуй например. Съгласяваме се с всичко. Ако ни поискат палми да садим в Сахара и там ще идем. Без да питаме. Защото нашите са наредили и то е правилно. До тогава бяхме наляво, после надясно, после обратно и все ни въртят като пиле на грил. А и ние сме герои. Търпим си. Е, имаше изблици, но те доведоха познати имена, ненужни.
Другото, което ме кара да се възмущавам е съпротивата срещу всичко ново, модерно. Много се усеща в провинцията. Няма да изпадам в подробности. Трябва да се възприемат новостите, модерните технологии, да се мисли по новому, а не че еди къде си е написано.
И не бих се съгласил с нарушаването на живота от европейците. Този ред. Защо ние не се научим, че за всичко си има правила и те трябва да се спазват от всички. Ами постоянно си измисляме оправдания. Примери много.
Това е.
Поздрави, Валери!!! -
Всеки ще се съгласи с думите ти, но конкретното писане вече е съвършено различно нещо...
Поздрав, Ласка! -
Празното многословие никому не е нужно.
-
Здравей, Ласка!
Колкото повече сме прави, толкова повече поетите се снишават, а сутринта, пиейки си кафето, най-вече говорехме за съдбата на медицинските сестри в Либия...А и Лонтана изпратих командировка, че иска Доктор да става, а Лъки не се съгласи да попитама Моамар колко оценяват живота на сестрите, та да си ги откупим...Ако ти си съгласна, ще го направим, а не да си пишем абстрактни текстове и да се правим на гневни, което вече няма никакво значение...
Поздрав! -
Колко сте прави!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав!