Свещ и вятър
Животът е свещ, а вятър е смъртта…
Късметът е завет, а течението - участ зла…
Смъртта е събитие, незнайно защо зрелищно, търсено
и любопитно, макар и натъжаващо…
А животът - рутинно съществувание, на което никой не обръща внимание…
Боим се от смъртта, а не се радваме на живота!
Молим се за късмет, а нехаем за злата участ!
Залитне ли пламъчето – търсим завет,
успокои ли се – не се сещаме за течението…
Накрая остава тънкия като корда дим от неизгорялата
(винаги ни се вижда неизгоряла) свещ!!!
Капката разтопен восък застива върху здравата снага на свещта… и толкоз!
Останалите свещи продължават да се люшкат между течението и завета… до следващия път… до следващия дим…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
