10.02.2008 г., 13:43 ч.

Световъртеж 

  Есета » Любовни
1058 0 0
1 мин за четене

Помисли... сигурен ли си?

Луда съм... не съм на себе си.
Слънце съм... и огън... страст и пепел.
Колкото давам, толкова и отнемам.
Късметлия си - повярвай ми.

Но докога? Докогато огъня в мен разпалваш.
Взаимно е - и ти си огън.
Кой е по-силен? Ти? Аз?
Компромисът е по-важен... не силата на момента.
Даваме... получаваме - малко повече от предишния път.

 

"Отношенията между хората са като невидими нишки,
които с времето или стават по-стабилни,
или се скъсват от натиска на всичко край нас."

Оттогава не спрях да си представям тази наша нишка.
Оттогава ти ми помагаш да става по-здрава.
Никак не е лесно. Често боли,
световъртежи получавам от гняв, ревност, мъка,
копнеж, самобичуване...
И въпреки това, всеки път чувствам адреналин с теб.
Винаги си ми интересен.
Напоследък стана лош... или вече виждам мъжа в теб.
Опияняващо е да усещаш как отношенията ви
минават на ново стъпало, на по-дълбоко познание.
Всяка крачка боли, защото е неизвестна, невидяна -
адски рискована.
Но колко крачки минахме... а колко много възможности
за крачки имаме?!...
За това ОБОЖАВАМ ЖИВОТА!!!
Никога не знаеш какво ще стане -
и винаги е яко.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??