Светът,в който живеем днес  е много забързан.Технологиите навлизат все повече и повече в живота ни и го обсебват. Прякото ни общуването се свежда  само до няколкото по-близки хора.

Всичко е толкова регламентирано. Всеки ден правим едни и същи неща.Животът ни сякаш се движи по течението на една  буйна река и  сме сякаш  безсилни да се борим срещу него.Загърбваме   бедите,които сполетяват другите,оставяме ги да се борят сами с тяхната болка и техните тревоги . Превърнали сме се в безчувствени егоистични роботи.Но тази безчувственост и егоизъм се коренят оше от ранна детска възраст.

Какво се случва в живота на едно дете?Ходи на училище,връща се в къщи и сяда пред  компютъра за да играе на различни игри( в повечето от които целта е да убиваш колкото се може повече хора), влизат в различни чат-руми или съзерцава силиконовите прелести на поредната новоизгряваща фолк певица.Къде остава общуването  му  с неговите връстници? А какво ли е станало с неговите психика и морал?Сведени до минимум.Защо ли?Погледнете техните игри и цели.Как може да се  очаква от  това дете като порастне да съчувстава на ближния, когато неговото детство е изминало в различни унищожаващи и изтребващи всичко игри ,повлияно от разврата свободно афиширан от медийте .Това е състоянието на психика и морала на децата, а в тях  е бъдещето на човечеството.И не само на него,а и на планетата  Земята.

Но това  не е единственият проблем на хората.Лошата компания и лицемерните приятели водят също до моралната ни деградация. Все хора с маски!Не можем да подминем и тяхната роля в нашата реалност.Тези маски ни предлагат различните изкушения на нашия живот,които се оказват пагубни за нас самите.Едни от тях са наркотиците.Втълпяват ни,че те са решение на всичките ни проблеми. Нормално е да се затворим в себе си , когато разберем,  че целият ни живот е една лъжа , да не ни е грижа за другите, след като сме били предадени от собствените ни приятели,защото болката да разбереш,че най-добрите ти приятели са те използвали,че не ги е било грижа за теб,че единственото нещо,което ги е вълнувало са били техните проблеми,че искат само те да са центъра на вниманието,просто те изцежда психически.Как тогава да повярваш в  хората?Разбира се,че не всички са такива ,а  може би някъде съществува приятел ,който ще ти помогне,когато имаш нужда,ще ти избърше сълзите когато останеш сам и няма да иска нищо в замяна .

Основната екзистенциална ценност – любовта,това велико чувство,което е вдъхновило много поети и художници,остава  почти незабележима в заден фон в мрачната картина на нашия живот.Но да я откриеш е така трудно,както и да откриеш истинския приятел.Тя  изпълва цялото ти сърце и е много по-различна от това да задоволиш сексуалния си апетит .

От всичко казано до тук става ясно,че полираният свят, в който живеем,обвит в прекрасна и луксозна опаковка,отвътре е прогнил и разяден от покварата на моралната деградация.Но някаде измежду лицемерието и лъжата,излезли сякаш от кутията на Пандора,намира мястото си и надеждата,която внася светъл лъч в нашия изстрадал и тежък живот.