Светът на възрастните...
Светът на възрастните...
Да си дете е лесно, да бъдеш възрастен - трудно. При възрастните всичко е по-сложно, те винаги се водят от някакви глупави доводи, продиктувано от студения им разум.
Всеки един от тези доводи загърбва истинското в живота, добрата страна в всяко зло.
Децата винаги са отворени към света, доверчиви са - понякога дори прекалено. Да общуваш с непознат, да му подариш нещо - това за тях е напълно нормално, докато възрастните никога не приемат очевидното, за тях винаги под обвивката на дадения човек се крие зъл характер и всичко, което ни заобикаля, е потенциална опасност.
Детските очи гледат през розови очила , а възрасните сякаш са си сложили мрачни, черни, злогледи очи. Децата виждат истинската същност на всичко, не само на хората. Те виждат красивото и реалното в нереалния, изпълнен с фалш и илюзии, свят. Те чуват вълшебните, медени гласчета на всичко, заобикалящо ни, и тези гласове им разказват приказки за незнайни принцове, принцеси. Разказват им своето митично и вълнуващо минало. Разкриват им тайни, неподозирани от професорите. Дори малкият крайпътен камък притежава своя история, не по-малко интересна от тази на розата.
С годините гореспоменатите способности на децата избледняват, те губят ентусиазма си, свалят розовите очила и сякаш слагат тампони в ушите си за вълшебните гласове, и се превръщат в дебели, мързеливи чичковци и лелички с безброй проблеми и предразсъдъци в скучния си, жалък живот. Малко са изключенията, запазили поне малка част от "дарбите" си . Те са цяло богатство за тези, които ги срещнат. Те са оптимисти, гледат на живота от добрата страна, непукисти са, не позволяват на глупавите си проблеми да им съсипят деня. Тези хора са щастливи, защото живеят истински!
© Сладурркатта Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Стилът ти ми допада. Пиши.
Бунтът на възрастта. Навярно всяка възраст се бунтува по своему срещу нещо. Важно е да можеш да защитиш мисълта си. Понякога тя ще се лута - ще се променя начинът ти на мислене, но това не е страшно, ако успееш да съхраниш частица от детето в себе си...
"Светът не е нито толкова добър, нито толкова лош, колкото си мислим" - не помня на кого беше тази мисъл, но ми харесва. -
Ами горе-долу така се случва, дано да ти се размине.
Само че като гледам колко си SeXyYy едва на 13, струва ми се, че май много бързаш да станеш възрастнаааа...
-
Не смятам че е разумно да приемаш света по този начин. Светът има много свой лоши и добри страни и трябва просто да се научим да изживяваме и двете, не може да се заблуждаваме.
-
Благодаря!
-
...но това е възможно единствено ако са достатъчно силни за това :/ Всеизвестната, сякаш никому ненужна истина, от която всички бягат, понеже нямат куража да я приемат за свое кредо.
Наивен, не перфектен, но все пак добър опит за есе. Продължавай все така и гледай да не убиеш детето в себе си
Поздрав.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не е хубаво да си с розови очила, но не бива и да си песимист. Според мен най-добре е да гледаш реално на нещата, да не си правиш заблуди.
От друга страна, възрастните имат причини да са по-мрачни от децата. Зависи от много неща, включително от самия характер на човека. На някои просто не им приляга да се хилят и си стоят нацупени!
Така .. като гледам май нищо не можах да кажа. Затова за финал ще добавя, че си пропуснала да напишеш нещо за тийнейджърите. Защото те са преходния период и в тях има много и от децата, и от възрастните. Всъщност.. май не в "тях", а в нас. не знам!