„Свободата, Санчо, е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека… свободата на духа…“ Мигел де Сервантес, „Дон Кихот“.

            „Свобода е да нямаш ограничения, да правиш това, което искаш и да не си зависим от никого и от нищо. Колкото повече от тези неща имаш, толкова си по-свободен и по-щастлив.“ Така разбират свободата днес, така и се опитват да бъдат свободни и щастливи хората, но реалността доказва, че такъв вид свобода и щастие са непостижима илюзия. Единствения сигурен резултат от този начин на мислене и действие е неудоволетворение, безсмислен труд, конфронтации и отчуждение между хората.

            Абсолютната свобода означава абсолютна безполезност, хаос в действие. Каква полза има от един куршум и барут, ако няма пушка? Полезна работа има само, когато има цев, в дъното на която има първо барут, после куршум – елементарен пример как ограничението и редът са предпоставка за свободното и целенасочено движение на куршума. Мнозина считат автомобила за символ на свободата на човек да се придвижва. Но самия автомобил работи благодарение на сложна система от механични, електрически и електронни системи, които са организирани по специален начин (имат точно определени функции и взаимовръзка) и действат строго по законите на физиката и химията. Колкото по-сложни задачи изпълнява една система, колкото по-целесъобразно се съобразява с природните закони и условия – толкова тя е по-високо развита и повече работа и полза има от нея човека. Изводът от физичния свят е един – не свободата, а ограниченията и законите са предпоставка за полезна работа, за ред и за хармония.

        Светът, в който живеем се подчинява на точен и съвършен ред, движи се по строги и непроменими закони. Трябва ли да мислим, че само ние, хората, нямаме нужда от ограничения и закони в живота си? Напротив – науката открива как нашите тела функционират по точни закони, има ред и правила за всеки орган, за всяка система, за целия организъм! Затова, ако искаме да сме здрави, трябва да се съобразяваме с този ред и правила, иначе законите няма да ни пазят, а ще ни наказват! Затова човек не е свободен да яде, да пие, да пуши, да работи и да прави каквото си иска, ако иска да е здрав и да живее! Да, според „правата на човека“ той сам решава как да живее, но това не го освобождава от едни по-висши закони – които не човек ги е създал и утвърдил. Нашите души, нашите между човешки отношения, нашето общество, имат също така определен ред и закони, които ги управляват. Те са по-малко познати или по-точно много пренебрегнати днес. Това не са законите, които философите, учените и власт имащите измислят и те се сменят според ситуацията и взаимно си противоречат. Тези закони могат да бъдат само открити, без да може някой да ги промени или да измисли нещо по-добро. Те са неизменни и съвършени - както природните. Всеизвестни, но малко познати в дълбочина са „Десетте Божии заповеди“ от Библията, които представляват морален закон, универсален, непроменим и неопровержим до днес. „Почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай, не лъжи, не кради, не пожелавай чуждото“ – те ясно очертават разликата между доброто и злото в човешкия живот. Те са закон на свободата, защото последиците от спазването им са мир, благополучие и прогрес, а не зло, разруха и упадък! Те предпазват човека от злото като ограда, посочват му добрия път в живота. Всички те се обобщават в една – да обичаш другите както себе си. От нея произтича златното правило на взаимоотношенията – прави на другите това, което искаш да правят на теб! Който обича, не върши зло, а постъпва според законите на доброто! Тези заповеди са толкова прости, че и едно дете може да ги разбере и да ги спазва; и толкова всеобхватни и дълбоки, че и най-големите умове на света онемяват в почтително възхищение!

       И така, смисъла на свободата идва от начина, по който се употребява. Правилно е не да отхвърляме всяко ограничение, а да приемаме разумните и добри ограничения – това също е свободен избор. Правилно е не да правим каквото искаме, а да научим законите на живота и да искаме и да се стремим да ги спазваме – това е свободата, която ще ни даде мир, щастие и прогрес. Никой не е свободен да нарушава законите – някои научават това „зад решетките“, но ако не сме сигурни, че това важи за всичко в живота – ще го научим по неприятен начин.

     В края на краищата, човек има истинска свобода само в едно нещо – да обича. Този безценен дар за човека е достъпен за всеки и не е ограничен от времето и обстоятелствата! Любовта е най-висш израз на свободата, защото се приема, придобива и дава само по свободен избор, по своя воля!