17.08.2007 г., 0:41

Съжалявам

4.9K 1 16
1 мин за четене
 

... Съжалявам! Разбих ти живота! Разбих ти сърцето! Разбих ти мечтите! Обещах ти любов, а не ти я дадох! Дадох ти надежди и мечти, които после се оказаха празни илюзии... Не исках да става така! Не исках! Твърде е жестоко, а ти не го заслужаваш! Нямаш и грам вина за това, което стана! Изцяло съм виновна аз! Мислех си, че изпитвам чувства към теб, но това е било лъжа. Мислех си, че ще те обичам дълбоко, но и това е било лъжа. Мислех си, че съм забравила всичко, което преживях с него, но явно и това е било лъжа...! Не мисля, че трябва да продължаваме така! Ти ме обичаш с всеки изминал ден все повече и повече, а аз се отчуждавам... не мога да лъжа! Просто всичко, което изпитвам, май е само приятелство! Няма спор - приятно ми е с теб, но просто... не изпитвам онази тръпка, която трябва да я има... Тежко ми е, когато виждам в очите ти колко много ме искаш, а в моите това липсва. Адски ми е кофти, когато ме прегърнеш силно само и само да ме усетиш, а при  мен... това не фигурира в мечтите ми! Съжалявам!... Не мисля, че някога ще обичам... В съзнанието ми постоянно се борите ти... и... той... И въпреки, че с всички сили се опитвам да го изтрия, да го изгоня, да го унищожа... се оказва, че не мога! Безсилна съм срещу силата на любовта! Нима някой може да върви срещу сърцето си?! Нима?! Не и аз! Опитвам всеки ден, но не става! Ставам все по-безсилна и по-безсилна...!  Превърнах се в най-жестокия звяр! Ти ми даваш любов - аз те убивам! Мислиш ли, че го заслужаваш? Твърдо не!!! Не заслужаваш такова страдание, но просто не знам как да те избавя... Някой ден ще ми кажеш"Обичам те", а аз тогава какво ще правя? Да те излъжа ли като ти отговоря със същото?! В единия ден ти се кълна в любов, а на другия те оставям... Не! Не става! Слагам стоп! Всичко беше до тук! Край! Дори и след това да съжалявам заради решението си - мисля, че така е най-добре!...

Съжалявам за всичко! Съжалявам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ив Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разбирам те, ужасно тъжно и тежко е цялото това нещо. Понеже на мен ми се случи преди години ще си позволя коментара, че с времето не ти минава, просто се научаваш да живееш с болката. Но това не значи, че трябва да спреш да живееш. Страхотно есе (6)
  • Много красиви размисли. Просто когато човек е влюбен действа повече инстинктивно, отколкото разумно. Но с течение на времето вничко се забравя и можеш да започнеш живота си наново.
  • браво за есето ...
  • Много добре написана от вас темата.
  • Благодаря ви! Радвам се, че има хора, които успяват да разберат колко кофти ми беше!

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...