... Съжалявам! Разбих ти живота! Разбих ти сърцето! Разбих ти мечтите! Обещах ти любов, а не ти я дадох! Дадох ти надежди и мечти, които после се оказаха празни илюзии... Не исках да става така! Не исках! Твърде е жестоко, а ти не го заслужаваш! Нямаш и грам вина за това, което стана! Изцяло съм виновна аз! Мислех си, че изпитвам чувства към теб, но това е било лъжа. Мислех си, че ще те обичам дълбоко, но и това е било лъжа. Мислех си, че съм забравила всичко, което преживях с него, но явно и това е било лъжа...! Не мисля, че трябва да продължаваме така! Ти ме обичаш с всеки изминал ден все повече и повече, а аз се отчуждавам... не мога да лъжа! Просто всичко, което изпитвам, май е само приятелство! Няма спор - приятно ми е с теб, но просто... не изпитвам онази тръпка, която трябва да я има... Тежко ми е, когато виждам в очите ти колко много ме искаш, а в моите това липсва. Адски ми е кофти, когато ме прегърнеш силно само и само да ме усетиш, а при мен... това не фигурира в мечтите ми! Съжалявам!... Не мисля, че някога ще обичам... В съзнанието ми постоянно се борите ти... и... той... И въпреки, че с всички сили се опитвам да го изтрия, да го изгоня, да го унищожа... се оказва, че не мога! Безсилна съм срещу силата на любовта! Нима някой може да върви срещу сърцето си?! Нима?! Не и аз! Опитвам всеки ден, но не става! Ставам все по-безсилна и по-безсилна...! Превърнах се в най-жестокия звяр! Ти ми даваш любов - аз те убивам! Мислиш ли, че го заслужаваш? Твърдо не!!! Не заслужаваш такова страдание, но просто не знам как да те избавя... Някой ден ще ми кажеш"Обичам те", а аз тогава какво ще правя? Да те излъжа ли като ти отговоря със същото?! В единия ден ти се кълна в любов, а на другия те оставям... Не! Не става! Слагам стоп! Всичко беше до тук! Край! Дори и след това да съжалявам заради решението си - мисля, че така е най-добре!...
Съжалявам за всичко! Съжалявам...