17 авг. 2007 г., 00:41

Съжалявам 

  Эссе
4511 1 16
1 мин за четене
 

... Съжалявам! Разбих ти живота! Разбих ти сърцето! Разбих ти мечтите! Обещах ти любов, а не ти я дадох! Дадох ти надежди и мечти, които после се оказаха празни илюзии... Не исках да става така! Не исках! Твърде е жестоко, а ти не го заслужаваш! Нямаш и грам вина за това, което стана! Изцяло съм виновна аз! Мислех си, че изпитвам чувства към теб, но това е било лъжа. Мислех си, че ще те обичам дълбоко, но и това е било лъжа. Мислех си, че съм забравила всичко, което преживях с него, но явно и това е било лъжа...! Не мисля, че трябва да продължаваме така! Ти ме обичаш с всеки изминал ден все повече и повече, а аз се отчуждавам... не мога да лъжа! Просто всичко, което изпитвам, май е само приятелство! Няма спор - приятно ми е с теб, но просто... не изпитвам онази тръпка, която трябва да я има... Тежко ми е, когато виждам в очите ти колко много ме искаш, а в моите това липсва. Адски ми е кофти, когато ме прегърнеш силно само и само да ме усетиш, а при  мен... това не фигурира в мечтите ми! Съжалявам!... Не мисля, че някога ще обичам... В съзнанието ми постоянно се борите ти... и... той... И въпреки, че с всички сили се опитвам да го изтрия, да го изгоня, да го унищожа... се оказва, че не мога! Безсилна съм срещу силата на любовта! Нима някой може да върви срещу сърцето си?! Нима?! Не и аз! Опитвам всеки ден, но не става! Ставам все по-безсилна и по-безсилна...!  Превърнах се в най-жестокия звяр! Ти ми даваш любов - аз те убивам! Мислиш ли, че го заслужаваш? Твърдо не!!! Не заслужаваш такова страдание, но просто не знам как да те избавя... Някой ден ще ми кажеш"Обичам те", а аз тогава какво ще правя? Да те излъжа ли като ти отговоря със същото?! В единия ден ти се кълна в любов, а на другия те оставям... Не! Не става! Слагам стоп! Всичко беше до тук! Край! Дори и след това да съжалявам заради решението си - мисля, че така е най-добре!...

Съжалявам за всичко! Съжалявам...

© Ив Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разбирам те, ужасно тъжно и тежко е цялото това нещо. Понеже на мен ми се случи преди години ще си позволя коментара, че с времето не ти минава, просто се научаваш да живееш с болката. Но това не значи, че трябва да спреш да живееш. Страхотно есе (6)
  • Много красиви размисли. Просто когато човек е влюбен действа повече инстинктивно, отколкото разумно. Но с течение на времето вничко се забравя и можеш да започнеш живота си наново.
  • браво за есето ...
  • Много добре написана от вас темата.
  • Благодаря ви! Радвам се, че има хора, които успяват да разберат колко кофти ми беше!
  • Много е тъжно..и хубаво 6
  • Хубаво е, мн тъжно! И от мен 6
  • Тя говори за момчето,за което се отнася текста.. А той наистина страда много!
  • Симонче ... нещо против метъла ли имаш а ?
    "горкото метълче" ами ти ... "горката шматка"

  • стига бе горкото метълче ;(
  • Мерси,Ифи
  • Много е хубаво и е напално вярно.....6 оот мен
  • Мисля,че доста дълбоко изживяваш нещата ... По-спокойно , не си заслужава заради мъж , всичко ще мине
  • Еми да ама почти седмица след като написах това, той ми го каза, а 4 дни след това се разделихме..Аз просто си знаех, че ще стане така.. Ама човека е адски невероятен и си струва и затова ми беше гадно.
  • Ама той още не ти е казвал, че те обича? Ми за к'во се впрягаш тогава? Хах хах...
  • Моя съвет е да избягваш повторенията толкова много , иначе като замисъл не е лошо. Абстрахирай се от вината, която изпитваш. Всеки греши понякога, човешко е
Предложения
: ??:??