Всеки се нуждае от малко време сам, всеки има нужда да обмисли случващите се неща, без някой да го пита какво има. Всеки човек иска да бъде щастлив... но дали винаги се получава.
И ето, че момичето отново страдаше само в нощта. Въпреки това тези, които я обичаха можеха да усетят нейната болка... дори на километри разстояние тези същества усещаха страданието й. Въпреки това нищо не можеше да оправи настроението й. А как ли тя отговаряше на многото въпроси: ’’Какво има? Защо си тъжна?’’... ами може би тя просто имаше нужда да поплаче малко сама, далеч от този свят, без да усеща и без да вижда човешката злоба и завист.
Малкото момиче за пореден път се сблъскваше с проблемите на големия свят. Тя за пореден път се чудеше дали ще може да оцелее в тази измислица, в този ужас, където никой не се интересува от другите. Това дете мислеше и не можеше да разбере как оцеляват другите или може би точно затова само силните оставаха да живеят истински, другите просто съществуваха... някъде в сянка и п ...