Сън
Тичах по улицата през онази тъмна нощ. Тичах, но не знаех от какво бягам, от какво се страхувам, какво ме плашеше... през онази тъмна нощ.
Обърнах се назад и погледнах, там нямаше никого, но продължавах да тичам. Исках да спра, но нещо ме караше да не го правя. Нещо ме теглеше напред към тъмнината.
Уличните лампи примигваха в мрака, а аз бягах по мокрия асфалт. Сънувах ли? От какво бягах? От света? От хората? От сивото ежедневие? От себе си? Замислих се. Спомних си вчерашния ден и какво се бе случило. Не можех да се превъзмогна, да си простя, не успях да преодолея себе си и реших да избягам. Да, това беше причината - вчерашния ден. Затичах се още по-бързо. Не можех да се контролирам. Исках само да избягам и всичко да се забрави. Това беше моето решение.
Отново се замислих. Ами хората? Какво щеше да стане, ако избягам - ще се решат ли проблемите ми? Не, ще станат още по-големи и опасни. Ще се зароди още повече мистерия. А къде щях да отида? Пътят вечен ли е?
Спрях се. Задъхана, стоях на средата на мокрия път в онази тъмна нощ. Не можех да избягам от истината. Помислих си, че сънувам. Не беше възможно да съм толкова глупава, че да тръгна да бягам. Аз не съм като другите!
Ощипах се... заболя ме.
Това не беше просто сън. Това беше реалност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Всички права запазени
