Тази нощ пак те сънувах. Когато се събудих, се натъжих, че е било само сън. За съжаление, някой неща се случват само в сънищата. Беше като една сбъдната мечта за мен. Аз плаках, признах ти всичко - нещо, което желая толкова много, но нямам сили да направя. Признах ти колко много ми липсваш и как съм готова да мина през каквото и да е, само за да съм с теб. И ето, че минаха 7 месеца, 3 сезона и аз все още страдам. В моя сън ти ми казваше колко много съжаляваш, че  съм страдала и нежно изтриваше сълзите от лицето ми. А те се стичаха ли, стичаха, така, както всяка самотна нощ. Наскоро си казах, че следващият път, когато се сънувам, ще ти призная всичко. Е, сили не намирам да го направя. Страхът, че ще ме отблъснеш, е много по-силен от желанието ми да се боря за теб.