Писателка съм по душа. Затова най-съкровеното желание, което до сега крих в най-топлото ъгълче на сърцето си, винаги е било да напиша нещо голямо и красиво, нещо, което наистина да е значимо. А също толкова тайно, в себе си винаги съм усещала, че не пиша така въздействащо, както ми се иска. Понякога е посредствено, дори глупаво. А иронията е, че винаги, когато седна пред белия лист, рисувам думите си с красотата на искреността и чувството...
Най-често пиша вечер, може би защото съм романтичка, не знам. А после пак преживявам всичко, споделено с хартията, в сънищата си. И тези сънища винаги значат нещо...
На сутринта няма осезаем сблъсък с реалността. Само парфюмът на мама, събужда ме и приспива музата до следващата луна. "Губя контрол, когато теб те няма..."
http://www.vbox7.com/play:8519823a