Съвременното възпитание

(ЕСЕ)

Съвременното възпитание не отговаря на изискванията, отправени към родителите, за добра педагогическа подготовка и не може да се посочи за пример на подражание. Още много време ще трябва, за да се внедри отново онази атмосфера на добро поведение и обноски, респект и прилежание, както е било преди няколко десетилетия.

У днешните възпитаници има някакво изкривяване в представата за мисълта, за начина на възприемане на действителността, за поведението и развитието на личността. Подходът към живота трябва да бъде заложен от най-важните педагози в средата на детето, а именно семейството. То трябва да повлияе главно на детето за изграждането на характера му и образа като цяло. За да се получи добър резултат, трябва добра подготвеност, а не само желание да олицетвориш идеала си за детето-мечта. В тези случаи, както често се срещат, резултатът е разглезено, егоистично, безскрупулно, дори агресивно дете. Да, вкъщи родителите ще се радват, че всичко е наред, но в заобикалящата среда само ще пречи и ще влияе зле.

За да не кажа, че в днешно време истинското възпитание почти не съществува, ще отбележа, че е тръгнало в обратна посока, към „провал". Резултатите, за жалост, са пред очите ни ежедневно. Простотията на младото поколение блика отвсякъде, сблъскваме се с неуважение (абсурдно е да говорим вече за респект), принудени сме да слушаме цинични изрази, и сме заляти от една обширно разпростряла се глупост. За съжаление, това е трагичната картинка в моите очи.

Е, разбира се, във всяко зло има и малко добро. Винаги, независимо от годината, в която живеем, има изключения. Тук-там се срещат и някои „звезди", които си мислят че днес е 1970 г. и поддържат образа на добре възпитани млади хора, позитивно настроени към живота, компетентни и ориентирани. Но те, както се очаква, не формират единния образ на младите в нашата страна. В момента доминира лошото възпитание, ако може да се нарече изобщо такова, а бъдещите лидери и президенти, кметове и управници, ще бъдат едни празноглави глезльовци, и то защо? Само заради тяхното възпитание.

А на самовъзпитанието не може да се разчита, защото то е като втора фаза от процес. Не е ли поставено едно добро начало, всичко следващо е безсмислено или дори вредно.

Затова... нека бъдем добри родители и педагози, нека посеем най-накрая, след толкова години, семето на доброто поведение, за да кажат след време хората: „Съвременното възпитание изгражда едни достойни хора, които са добра реклама за нашето общество".