Тайнството на Агнеца
Крайъгълната теза на християнската религия е тази за Светата троица или за т.нар. триединство на трите фундаментални компоненти-оси на координатната теологична система - Бог Отец /Креаторът, Създателят на Творението, в което понастоящем живеем/, Логосът /Словото/, въплътен в Божия син - Иисус Христос /от Назарет/, който е едновременно проявление на божествена и човешка същност /в неделим синтез/ и Светият Дух.
Макар и малко опростенчески, бихме могли да си представим това, като триединство на Разум - Творящо начало /по изначално промислен план/, Чувство-Любов - Висша сила преодоляваща различията между сътвореното и спояваща го в Единно цяло, подчинявайки и командвайки частите му чрез Слово /произтичащо от същността й/ по формулата:"Сезам отвори се", и Воля /действащ Дух/, крепител и носител на Живота. И всеки обикновен вярващ човек, родил се с дарбата да вярва в Творителната и Крепителна сила Отгоре, дарила ни с Любов /защото способността да вярваш е специфична дарба, както дарбата да пишеш, да рисуваш, да пееш хубаво и т.н./ е изпитвал усещането за тези три компоненти и за тяхното взаимодействие. Самите ние /дори и без да вярваме в каквото и да било/ сме изтъкани от Разум, Чувство и Воля. В никой от нас кое да е от тези три начала не се среща в абсолютно изчистен вид, а само като смес - резултат от взаимодействие с останалите две.
Дотук добре. Но християнската доктрина, дело на светите отци, а не на самия Иисус /изрично и дебело подчертавам този факт/ разглежда триединството не като взаимодействие между упоменатите три начала /в подходяща пропорция/, а като тяхната тъждественост по първосъщност. Различие има само по проявление. Касае се за три различни лица, под които единосущният Бог се проявява. Такова нещо, разбира се не е дръзвал да твърди дори самият Христос, но ето че то става постулат /при това основен/ на религията, произтичаща от самия Него. Логическата първооснова на подобна аксиома буди веднага недоумение. Защо Едното следва да се проявява чрез Три. Не е ли по-естествено да си мислим три Начала, които взаимодействат помежду си /взаимопрониквайки се/, допълвайки се, в името на обща Цел, което би било по-разбираемо и по-нормално за възприятие.
Самият Иисус залага истинска мина за своите следовници и техния постулат, с казаното от него /за което и трите синоптични евангелия са единодушни/:
"Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят." /евангелие от Матей: 12: 31-32/;
"Истина ви казвам: на човеческите синове ще се простят всички грехове и хули, с каквито биха хулили; но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане." /евангелие от Марк: 3: 28-29/;
"И всекиму, който каже дума против Сина Човечески, ще бъде простено; а на оногова, който каже хула против Духа Светаго, няма да се прости." /евангелие от Лука: 12:10/.
Според Иисус всеки грях е простим /в това число дори грях срещу Него и срещу Бог-Отец/, но грях срещу Светия Дух е непростим, дори и на Оня свят.
Не е ли това очевидно свидетелство за особената роля на Светия Дух, която няма как да бъде такава при концепцията за триединство?
Втората мина Иисус поставя, отговаряйки на въпроса, кога ще настъпи Второто пришествие:
"А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец" /евангелие от Матей: 24:36/;
"А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец." /евангелие от Марк: 13: 32/.
Всъщност Иисус, по силата на цитираното, утвърждава, че денят и часът на започване на Второто пришествие са велика тайна, която знае само Бог-Отец и никой друг. Това отново е много силен удар срещу доктрината за Светата троица. Интересно е, че Христос не споменава тук нищо за Светия Дух.
И третата - последна мина, Христос поставя с думите си:
"Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене." /евангелие от Йоан: 14:28/.
Това е едно честно и открито признание, че Бог-Отец стои над Сина, което опровергава съвсем директно идеята за тъждественост между тях.
Затова всеки мислещ човек, след като попадне на цитираните от мен текстове в Светото писание, с основание би се усъмнил в доктрината на Светата църква, ако се доверява разбира се повече на нейния първоизточник - Иисус Христос. И ако приемем с Разума си тази постановка, ние изведнъж се оказваме в ролята на Лев Толстой, който изисква от нас да използваме именно Разума като основно наше сетиво. По тази причина той бе отлъчен от руската православна църква, защото дръзна да отхвърли божествения произход на Иисус, запазвайки му ролята на велик морален учител. Това стана причина най-разтърсващото по дълбочина произведение на Толстой "Трактат о жизни" /за Смисъла на живота/ да не получи онази подобаваща му се известност, каквато безусловно заслужава. Друг голям изследовател на живота и делото на Христос - Жозеф Ернест Ренан /1823 - 1892/, в своята великолепна книга "Животът на Иисус", утвърждава, че Иисус се превръща в Бог чрез високоморалното учение, което ни оставя. Тоест /според Ренан/ той е Бог по заслуги, а не по произход. Проф. Джош Макдауъл привежда редица смислени и звучащи убедително доводи, в забележителната си книга "Не просто дърводелец" /издадена на български език под заглавието: "Исус Христос - Бог или човек"/, в полза на твърдението, че Иисус е наистина Син Божи. Тези теологични спорове естествено не са лишени от смисъл, но главното си остава Учението на Христос. Именно то декодира Тайната на Агнеца!
Трансмисията между Отца и Сина е Светият Дух. Той е най-мистичната компонента с особена роля в сътворението. Изначален дъх, който съживява мъртвото и го превръща в живо, който поражда Нещото от Нищото.
Светият Дух има три ВЕЛИКИ снизхождения, свързани с най-знаменателните събития /а иначе той (според църквата) снизхожда непрестанно, например на Петдесятница/.
Първото от тях е упоменато като основа на Тайнството на Сътворението в Библията още в първата глава на първата й книга "Битие", при това в първите два стиха:
"1. В начало Бог сътвори небето и земята.
2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата."
В Битие: 2:7 Светият Дух участва пряко в сътворението на човека:
" И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа."
Второто Велико снизхождение на Светия Дух става при река Йордан, където Йоан Кръстител кръщава Иисус. Там Духът снизхожда от небето като гълъб, за да превърне Христос от Назарет в Свещения Агнец /Матей: 3:16/:
"И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него."
Тук е възпроизведен архетипът на Сътворението, описан в Битие:1:2 и цитиран по-горе. Именно това е първопричина за ритуала с кръщаването чрез Дух и вода /нещо характерно не само за християнските вярвания/.
Третото Велико снизхождение на Светия Дух е предстоящо. Той ще "слезе" на Земята персонифициран, под формата на човек, както "слезе" Иисус и ще язяви пред нас Духа на Истината. Самият Христос го нарича Утешителят. И както Иисус изяви пред нас Всемирната Любов-Истина, Утешителят ще ни разкрие Върховната Истина - онази, която ще ни остави ПОТРЕСЕНИ! За това предстоящо събитие Христос говори, разделяйки се със своите ученици и то е упоменато явно в евангелието на Йоан:
"16. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки,
17. Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде." /Йоан:14: 16-17/;
"26. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил." /Йоан:14:26/;
"26. А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене;
27. а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене." /Йоан:15:26-27/;
"7. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;
8. и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9. за грях, че не вярват в Мене;
10. за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;
11. а за съд, че князът на тоя свят е осъден." /Йоан:16: 7-11/;
"13. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
14. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести." /Йоан:16:13-14/
Тук е мястото да спомена, че един безусловно голям духовен учител, като Петър Дънов, се изкуши и дръзна да нарече себе си Беинса Дуно /Духът на Истината/, т.е. дръзна да се персонифицира с Утешителя.
Както казах по-горе, след снизхождението на Светия Дух в Христос, последният се превърна в Агнеца.
Окото е нематериално по първосъщност. То е синтез на материя и Дух, но водещото начало е Духът. Самият Христос отбелязва изрично този факт, защото той е определящ за нравствеността и Тайната на Агнеца:
"22. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23. ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?" /Матей:6:22-23/;
"34. Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;
35. и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.
36. Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние." /Лука:11:34-36/
Светият Дух слезе в Иисус от Назарет и освети Окото му. Превърна го в Окото на Агнеца. Едно от най-големите тайнства се състои именно в това, че от всички представители на животинските видове единствено Окото на агнето изявява в пълна мяра, като изражение, Невинността като качество в проявлението на Светия Дух. Ако приемем, че Невинността може да бъде изявена и визуализирана, то тя се визуализира единствено в Окото на агнето. Това Око не е вече материално по първосъщност. Следователно Окото на агнето се явява решение на задачата за реализиране екстремума на Невинността в материалните форми. Окото на овцата е загубило това качество. То не фигурира даже и в Окото на сърната /впрочем също въплъщаващо немалка доза Невинност/. Причината е, че съществува уникална връзка между Невинността и Обречеността. Тя идва от това, че всяка истинска Невинност е изначално Обречена да пребъдва за кратко време в този свят, чийто княз /и според Христос/ е Велзевул. Затова Иисус каза историческите думи: "Аз не съм от този свят" /Йоан: 8:23/, а Блез Паскал възкликна: "Земята не е отечество за Истината - Тя броди непозната между хората!"
Агнето се отглежда, за да бъде заклано /да бъде пренасяно в жертва/ и то "ненавършило пълнолетие". То е изначално Обречено. Освен генетично заложената в погледа му Невинност, тази Обреченост му придава сакралността на Светия Дух. Всеки, който е виждал току-що заклано агне, което умира кротко и безропотно е почувствал това. Аз съм го виждал с очите си. Гледката е с нищо несравнима. В погледа на такова агне няма упрек, няма обвинение към Заколителя. То изразява една безпределна чистота и Невинна тъга, с нищо несравнима. Тъга, че този свят е лишен от истинска Съвест. То провокира Съвестта в нас, нашето Самообвинение и с това ни заставя да направим своя избор - редом с кого да застанем - с Бога или с Мамона. С това, че прие Светия Дух в Окото си, при река Йордан /чрез Тайнството на Кръщаването/, Христос от Назарет прие погледа на Агнеца - погледа на жертвеното агне. Той стана въплъщение на Изначалната Невинност - най-високата кота, която съществува в Съвестта. Да достигнем стадия на духовно развитие в нас /който носим латентно/ обозначаван като "стадия Христос" /тук не става дума за историческия Христос, а за ейдоса Христос, едно от въплъщениеята, на които е Иисус от Назарат/, означава да пробудим това най-високо ниво на Съвест в душата си. Чрез него се отмерва всяко падение, всяка греховност. Именно то е Високият Хълм, чийто Връх-Небе е наречен царство Божие. От тази височина лесно се пада, но до нея е много трудно да се изкачим. Мнозина обвиняват Създателя и питат - докога ще бъде търпяно страданието на невинните души. Защо той не взема мерки. Отговорът е даден в Откровението на Йоан и той гласи:
Докато не бъде попълнено числото на мъчениците.
После идва Онова, което се нарича Второ пришествие. Идва Страшният съд за грехоносителите.
Иисус беше в най-висша степен Обречен. Обречен повече от всички и от всичко на този Свят. Затова е и най-невинен от всички и като такъв съставлява жертвената същност на Агнеца. Защото - там на кръста, в деветия час и в последния си миг, той бе изоставен дори от Отца си и затова възкликна:
"Елои, Елои, лама савахтани? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" /Марк:15:34/
Парадоксът е в това, че когато дори Бог-Отец изостави Сина /разбира се с промисъл/, то единственият, който му отдаде почит бе един от разбойниците, стоящ разпнат до него /Лука:23:39-43/:
"39. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41. А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43. И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая."
Да мислиш и работиш за спасението на Онова, което е изцяло извън теб, без да искаш в замяна нищичко за себе си - това е голямата тайна на морала. Това ясно е осъзнато от Екзюпери с неговия класически пример за затрупания в мината миньор, за спасение на когото трябва да рискуват живота си стотици други миньори, защото това повелява законът на нравствеността, който не се ръководи от прагматиката на принципа за средното аритметично. Исус също ни призоваваше, за да останем нравствени, когато даваме, да даваме с едната си ръка така, че другата да не узнава за това. Защото в противен случай ние даваме и заради себе си - за да ни се зачете деянието като добродетел, а не даваме изцяло заради другите.
Иисус постъпи като високоморален капитан на кораб - спаси целия човешкият род, оставайки прикован на мачтата-кръст на потъващия "Титаник".
Кой измежду нас би постъпил аналогично? Ако сега ни докажат строго, че няма никакъв Вечен живот и Царство Божие, а животът е само този кратък отрязък от време - тук и сега, колко от нас биха отстоявали праведността. Колко вярващи ще останат в храмовете? Ако такива има - те ще са истинските праведници. Защото мнозина се съблазняват от перспективата за Вечен живот и правят отстъпки, тук - на Земята, с надеждата, че ще получат впоследствие голяма отплата. По какво се отличават те от онези авантюристи потърсили навремето Новия континет, за да достигнат до мечтаното Елдорадо? Такива никога няма да видят Царство Божие. Защото първо то трябва да е в нас, а после извън нас. И защото Паскал говореше за двата вида страх на смъртния одър - страхът на атеиста, който се страхува да не би все пак Бог да съществува и страхът на вярващия, който се страхува да не би да няма Бог!
Бел. на автора: Това есе съдържа оригинални мисли на автора по фундаментални въпроси на християнската религия, които се публикуват за първи път.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления, Младене! Това е есе, а не проповед, скъпи читатели и творци! Не разбирам, как никой не си го прибра в “ Любими“! Думите на Христос, би трябвало да са ни като “ Наръчник за младия шофьор“, за етика и морал! А това есе, обосновано върху тезата на велики теолизи, писатели,философи, математици и физици ни провокира да Мислим преди да действаме!
Ни, Па, Ву, Га, Ди, Ке, Зо, или Ut, Re. Mi. Fa. Sol. La. Si - и двата варианта са началните срички от молитва към Бог! Това означава ли, че не бива да ги пеем? Поздравления, Младене за положения труд!
В “ Любими“ е ! Да ми е под ръка! -
Натрупването на знание е като нарастването на скоростта, Даниеле. Нарастне ли скоростта, срещу теб се появява вятър. И все по-трудно напредваш. А в един момент става просто невъзможно да напредваш. Имаш право, че незнанието ти пречи да трупаш вина. Един път вече обяснявах това - феноменът на латентната вина. Нея не може да не я натрупваш, защото тя е следствие от латентния грях. А, когато човек "прогледне" духовно, то латентният грях и вина стават изведнъж реални такива и плащаш до последния кодрант за извършеното от теб /някога/ в състояние на неведение.
Знанието развращава, докато не се превърне в познание. Един от философите изследвали този проблем е холандският философ и теолог Корнелий Янсен /1585-1638/. Той обръща внимание на факта, че знанието поражда у нас грях. Янсенизмът е велико учение, последовател, на което става и Блез Паскал. "Преяждането" със знание е не по-малко опасно от класическото чревоугодничество, за което е отредено предверието на Ада.
А що се касае до размитите множества, те са ми втората специалност. И по-специално едно тяхно съществено обобщение, наречено интуиционистки размити множества:
http://www.ifigenia.org/w/images/2/22/NIFS-11-3-091-094.pdf
http://ifigenia.org/w/images/0/01/NIFS-14-1-01-06.pdf
Както виждаш, Мисана е навсякъде. Изпращам ти тези статии с идея да ти свършат някаква работа. -
1. Благодаря ти, Росица! Единствената цел за написването на това есе бе да се опитам да освеетля някои въпроси, които като че ли нарочно се държат в затъмнение от църквата. Очевидно тя се опасява от Иисус да не вземе втори път да възкръсне. Но тава е неизбежно - нали точно тава е Второто пришествие. Но тя се опасява да не би това да се случи преди Второто пришествие!
Приятна вечер!
2. Даниеле, този пасаж е един от най-трудните за тълкуване. Според мен и досега никой не може да каже какво точно е имал предвид Иисус. Другият такъв и досега неразтълкуван пасаж е в Лука:16:9 :
"И Аз ви казвам: придобийте си приятели с неправедно богатство, та, кога осиромашеете, те да ви приемат във вечните живелища."
За него император Юстиниан Велики е казал: "Кажете ми как да приема тази религия за държавна, като съдържа подобен този текст."
Едно от стандартните тълкувания е, че бедните духом са смирените. Тоест смирете се, за да влезете в царството небесно.
Но едва ли това е вярното тълкуване. Ние знаем, че "Прекален светец и богу не е драг." Бедните духом, следва да се разглежда в смисъл на неопорочените духом. Защото те от най-ниското стъпало тръгват. Още не са встъпили в Мая /светът на примамливите и съблазняващи илюзии/. Самото извисяване на духа в своята постъпателност е вид прелест. Предполагам това е имал предвид Иисус. Който веднъж е набрал височина, не иска вече да я губи. Отказва да се снишава, или ако не откаже - с труд го прави. А , за да влезеш в Небесното цалство, често пъти се налага да дадеш и на заден ход, а също и да се смалиш. Не случайно Иисус говореше, че последните ще станат първи. Че онези, които слугуват повече ще получат. Това е малко като с куба на Рубик.
Наредил си всички стени и една ти остава. Не ти се иска да се върнеш и да разваляш вече от наредените. Но друг начин, за да завършиш цялостното нареждане няма. Трябва да се откажеш от удобствата на постигнатото. Дано си ме разбрал правилно, защото този пасаж няма по-добро обяснение, от това, което сега ти давам. И дано да питаш, за да научиш това обяснение, а не с идея да ме злепоставиш, защото второто ще ти се зачете за грях. Казах, каквото имаше да ти кажа. Който има очи - нека да види! Който има уши - нека да чуе!
3. Симеоне, прав си за това което казваш. Но няма смисъл да се сърдиш на мен, за онова, което Иисус е казал на кръста в последния си миг. Така е записано то от евангелист Марк. А от това отмятане няма. Записани са също и думите му в Гетсиманската градина. Всевъзможните тълкувания не могат да извратят смисъла на тези прости и ясни думи на върховно отчаяние и Обреченост. Иисус много по-отнапред знае какво го очаква. Затова именно казва:
"Искате личба да ви се даде. Но няма да ви се даде друга личба освен тази на пророка Йона."
А с тези думи имаше предвид, че Йон прекара три дни в утробата на кита. А тези три дни за Иисус знаеш кои са. И от коя утроба излезе той. Това привидно противоречие в Иисус идва от това, че той е Бог и човек едновременно. Да не забравяме никога този факт. -
Интересно и полезно ми бе да прочета.
-
1.Благодаря ти, Любомира! Ти каза с две изречения голямата мъдрост.
Възхитен съм от твоята мъдрост и сила на обобщението.
Много, много съм ти признателен за изреченото и се надявам да бъде прочетено от всички. Това е истината за Агнеца!
От мен най-хубавите събота и неделя и нови творчески постижения!
2. И аз ти благодаря, Стойна, че виждаш точно по този начин написаното от мен. Защото искам да осветля някои текстове, съхраняващи думите на Иисус, със средствата на разума, а не със средствата на църковните догми.
Сърдечен поздрав от мен!
3. Симеоне, радвам се най-искрено, че се включваш в търсенето на Истината. Наистина бих искал всеки един от нас да се отправи в едно лично търсене, а не да остане привързан към църковните догми. До колкото и стряскащи изводи да го доведе това лично търсене, е за предпочитане то да бъде извършено. Такава е и целта на есето ми - да провокира Колумбовото търсене на Истината във всеки един от нас /тук включвам и себе си/. Иисус навсякъде твърди, че идва от Отца, че е изпълнител на неговата Воля и Промисъл и че никой нищо не може да направи сам, ако не му е дадено това право Свише. Той казва, че дори един косъм на главата си не можем да направим черен или бял и да не се кълнем в нищо, защото изпълнението на клетвите ни от нас не зависи. Той изпълни своята Мисия. Но тя бе Мисията на Агнеца, предаден на Разпятие.
Той беше Обречен на тази Мисия. Не случайно в Гетсиманската градина изпита своите съмнения и рече: "Отче, ако може нека ме отмине горчивата чаша!". Но и на кръста в сетния си миг, Иисус се провикна към Отца си с думите: "Защо си ме оставил?" Това е документирано от евангелието на Марк и аз съм посочил в есето си точното място. Нека най-сетне да вярваме на думите на Сина, а не в попските им тълкувания.
Да обвиняваш мен, че греша /в случая/ е равносилно с това да твърдиш, че Иисус е играл театър в този заключителен миг от живота си. Иисус беше Върховният Обречен да стане Изкупителната жертва - Невинният Агнец. Затова Го избра Отец му. Това е истина непоклатима като
2 + 2 = 4. А това, че е осъзнал, че тази Обреченост е негова Мисия е отделен въпрос. В това е величието му. Затова е Синът. Тук е скрито и най-голямото Тайнство.
По повод мисълта на Иисус за децата /Матей18:1-4/:
"1. В оня час учениците се приближиха до Иисуса и рекоха: кой ли е по-голям в царството небесно?
2. И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
3. и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
4. и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно",
нейното тълкувание е дадено от самия Христос и се съдържа по очевиден начин в цитираното. А то е - смалете се като децата - снишете се, защото тесни са вратите към Царство Божие. Тук всички си спомняме:
"По-лесно е камила да мине през Иглени уши, нежели богат да влезе в Царство Божие!" /Но малцина знаят, че Иглени уши е тясна порта в Ерусалим/.
Пак в този дух Иисус казва /Матей:5:3/: "блажени бедните /низшите по дух/ духом, защото тяхно е царството небесно."
И тук се има предвид, че онези, които са по-ниски от тревата" /нямащите претенции, неразвратените от знания/, те имат шанс да влязат в царството небесно. Същото като с децата. Защото, който трупа знание - грях трупа. А в Еклесиаст:1:18 е казано: "и който трупа знание, трупа печал..."
Да не забравяме обаче, че знание и познание са различни неща. Познанието ни избавя от камари знание. /в някои преводи на Еклесиаст неправилно е преведено "познание" вместо "знание", което съставлява груба грешка/.
Сърдечен поздрав: Мисана
4. Благодаря ти, Ивелина за толкова хубавите думи и че си възприела в позитивен план написаното от мен, защото Бог ми е свидетел, че то е написано с позитивизъм!
Желая ти хубава съботна вечер и неделен ден! -
Радост за окото и душата ми е да прочета есе с такова съдържание!
Чела съм библията от кора до кора и продължавам да я чета!
Вярата направи живота ми пълноценен и стойностен, и нито за миг не съм се съмнявала в съществуването на Бог, в жертвата на Божия син на кръста и в изливането на Святия Дух след възнесението на Христос.
Без вяра не бих могла да си обясня как в такъв удивителен ред и хармония е съчетан този свят.
За мен по-лесно е да вярвам, отколкото обратното.
Лично те поздравявам за тези твои разсъждения и посочени цитати от словото. -
Мисля,че съм добра християнка, която чете Божието слово и се стреми да върви в правия път. Интересно ми е да чета есето ти - все още не съм го завършила.На много места трябва да се замислям и препрочитам.
Опитвам се да го тълкувам по своемо/по християнски /.
Благодаря ти, че ме държиш будна! Поздрав и хубав ден! -
Замислящо. Тайнството на Агнеца е да приеме Невинността. А тайнството на Заколителя... да предаде Невинността?
-
Даниеле, цитираш моя текст, но дори не си го прочел внимателно. Написал съм:
"Всеки, който е виждал току-що заклано агне...". Става дума за вече заклано агне, оставено да умре. Агне с прерязана шия. А не става дума за агне, което го колят в момента, както ти неправилно си разбрал. -
1. Благодаря ти за толкова хубавите думи, Райна! Да се четат подобни текстове от дама си е голяма скука и затова поднасям извинение, че текстът е дълъг и изморителен. Трогнат съм, че си си направила труд да изчетеш подобен тих ужас. Все пак мисля, че бях задължен да го напиша, тъй като години съм се лутал в тази материя, за да извлека най-същественото от нея. Затова реших, че ще е редно да спестя на други аналогични мъки.
Весел уикенд от мен и ново вдъхновение!
2. Абсолютно си права, Вики! Много ти благодаря за това ценно мнение, което споделяш. Всяка една религия е система за подчинение. Но замисли се, че и науката е система за подчинение. И всичко на този свят, което претендира за обективност. Само Жан-Мишел Баския е можел да си дръпне дрогата и да рисува през просото, но и той без да иска се е подчинявал на Естетическото силово поле. Всъщност всеки от нас е подчинен - на по-висшестоящото. Само в началото на едно влюбване имаме някаква свобода, докато единия от двамата реши да стъпи на шията на другия. Така, че нека сме влюбени поне в Истината.
Лека вечер и щастливи празници!
3. Блез Паскал, Анна, завършва живота си в манастир, защото се отдава на религията. Когато Хюйгенс го посещава в манастира /където Паскал умира на 39 годишна възраст/ е бил потресен от неузнаваемия му вид. Преломна в живота на Паскал се оказва случката с каретата, която щяла да падне от един мост на Сена. Паскал тогава е бил на 31 години. Надвесен над бездната и спасен по чудо той осъзнава изведнъж връзката си с Бога и скъсва с науката. В наши дни, по аналогичен път /на скъсване с математиката/ тръгна един друг световно известен математик и мислител - Александър Гротендик.
Благодаря ти за хубавия коментар и за споделените мисли!
Сърдечен поздрав: Мисана -
Интересни размисли си споделил. Ученията се създават, за да бъдат изпълнявани, а не полезни. Религиите са системи за подчинение, световната история е доказала отдавна това. А тези, които търсят Истината... не я търсят в думите и тълкованията на така наречените свещеници.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Думите на Христос, би трябвало да са ни като “ Наръчник за младия шофьор“, за етика и морал!"
Отлично казано! Но в нашето съвремие хората предпочитата да общуват с мамона, а не с Христа и може би затова есето остава вън от полезрението на много от читателите.