14.07.2006 г., 23:07 ч.

Така и не разбра 

  Есета
2845 0 4
4 мин за четене

Казват,че растенията,които оказват отпор на вятъра се прекършват,а гъвкавите надживявали и ураганите.Нека се замислим..

Кое цвете би се осмелило да се опълчи на стихиите.То е малко,крехко и невинно.Буйните ветрове ще го изтръгнат,ще го подмятат и ще го разнасят сред пусти и грозни места,без слънце,без вода.И когато ной-накрая го пуснат,то просто ще умре.Точно това не разбират и хората.Те са ветровете,които изтръгват цветята и наи-безмилостно ги унищожават.Връщайки се назад в историята откриваме и велики хора в славно време,но от тях вместо огъня,сегашните са взели пепелта.Мръсната пепел,която се разпръсква и покрива с черния си плащ всяко бяло и красиво кътче.Като отрова се впива в жилите на добротата.Глупави сме ние човеците.Делим се на бели и черни,на богати и бедни...Та какво като си със снежно бяла кожа,щом душата ти е катранено черна,щом не може да разбере истината за живота до самата смърт.Какво като си богат щом не си щастлив,щом не можеш да изпоулзваш парите си.Мисля че ти заплати тази цена да разбереш какво.Мислиш,че можеш да купиш чувства с пари нали?Личи ти по изражението.Само не знаеш на килограм ли ги продават.Щом искаш,хайде пробвай!На прага си на най-скъпите магазини.Слизаш от скъпа кола,качваш се по ескалатори и размяташ скъпи вещи като детски играчки.Но където и да питаш ти отговарят едно и също никъде не се продава това,което търсиш.Влизаш в поредния магазин и с отегчение питаш :”Чувства продавате ли?”Уважение” например?”

Продавачката поглежда очудено и започва да рови в кашоните с новата стока.Търси,търси ала няма.Вярно,ти каза,че цената няма звачение,но уважение не се продава.Ти не се отказваш.Ето друг магазин,питаш за „любов”.Чувал си някой неща за нея и искаш да видиш какво й е специалното.Съжалявам,че ще те разочеровам.Сто пъти ти повторих,но ти не пожела да го приемеш.А,какво ли е това?Кутийка със златно сърце.”Ето я!”-казваш си.Ехидна усмивка блесва на умореното ти лице.”Взимам я!”Отваряш кутията с видно вълнение и...нищо не чувстваш.Къде е гъделичкането в стомаха?Къде са пърхащите пеперуди?Къде са щастието и онази прехвалена мисъл и нужда от любимия?”Ха,това ли е любовта?Че тя нищо не струва!Жалко за парите.”Поспри!Тя е друга,ти просто не разбираш.Любовта не е кутийка,тя е полъх.Не е банкнота,а допир на коприна.Кара те да летиш и без частен самолет.Насищата те повече от скъпите ястия.Опиянява те повече от най-скъпото вино.Защо се смееш?Не ми вярваш,нали?Толкова ли е трудно да си представиш,че можеш да извършиш чудеса.Животът е цвят,а любовта-плода от него.Толкова е сладък,топи се в устата.Покрива те със своя блясък и преди да се усетиш вече си горе-успял си да полетиш.Гледаш облаците,нежни като пух и ти се иска да ги докоснеш.Протягаш ръка и в следващия миг си до любимия човек и разбираш,че той е слънцето на твоето небе.Понякога е като съдбата-най-прилична на вятъра.Никога не знаеш къде ще те отведе.Оставяш се да те носи,а ти лек като перо,дори не усещащ.Ще ти покаже загадъчни места,които никога ни си предполагал,че съществуват,а всъщност винаги са били толкова близо.Ела и ще ти покажа...Погледни очите на това момиче.То те обича.Виж огъня в тях.Не се дърпай,няма да те изгори.Той е рожба на любовта.За миг я почувства,нали?Зави ти се свят,завладя те тежкия аромат,усети топли и студени вълни.Почувства се  както когато беше дете и всичко беше весело и красиво,докато си играеше.Усещаш тръпката,минаваща по цялото си същество,молеща за утоление на любовта.Сетивата ти се изострят.Обзема те отпадналост и същевременно силата на хиляди сърца.Душата ти започва да разбира,но не и разумът.”Искам тази любов”-и отново вадиш пачка с пари.”За колко ще ми я продадеш?”Сега в същите онези пламтящи очи,които щяха да те опарят,виждаш смразяваща хладина.Искрицата се е превърнала в ледена висулка-толкова остра,че ще те убие,ако те прободе.Ти нарани това момиче,което толкова много те обича.Прогони пеперудите от цялото й същество.Замени любовния аромат с този на мръсните пари.Така провали живота си.Много страда и така и не намери щастието.То остана само „дума” от беден речник.Само защото не вложи старание да го разбереш.Целият си живот отдаде да разбереш къде изчезна онзи пламък,но така и не го намери в други очи.Даде много пари за книги и учебници,за да научиш как така „любовта не се копува”.Накрая се разори и остаря самотен без любов,без нищо..Защото ти може би плащаше за всичко,но не осъзна,че който рисува цветето,не рисува и аромата му..но ти така и не разбра..!

© Радост Вълчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??