Прелиствам снимките от нашата сватба и сълзи се стичат по лицето ми... Като че ли беше вчера, когато те видях за пръв път. Като че ли вчера погледнах в душата ти и тогава ми се стори тъй близък. Сякаш те бях виждала и преди... Сякаш цял живот бях чакала теб. Влюбих се... тъй силно и отчаяно, че още усещам болката в мен. Сякаш исках да се вкочпа в теб. Да те имам завинаги. Нищо друго нямаше значение тогава. Исках да се видя в бялата рокля, да си мисля, че ти си моят Принц - и успях. Преборих се да си мой. Само че - струваше ли си?!

След сватбата всичко се промени... ти забрави любовта ни, забрави обещанията ни един към друг и отново ме отведе в черната дупка на душата ми. Искаше ми се да те мразя, да викам, да избягам... но не можах. Обещах ти, че винаги ще бъда до тебе и ще спазя обещанието си, дори с цената на хиляди тежки рани във вече разбитото ми сърце. Подредих приоритетите си в обратна посока - и теб оставих на последно място, за да боли по-малко. Не се сърди, моля те!

Понякога стоя нощем и не изпитвам нищо. Не усещам студа по кожата си, не чувам дори собственото си сърце. Него май го заключих под строгия поглед над разума... А понякога как бие само, как иска отново да скача лудешката, но не може... Всичко свърши, нали?

Останаха ми само спомените - онези парещи спомени, които имахме с теб. Онази любов, онази страст и мечти... Мечти, на които нямам право вече, нали? Казваш ми, че ме обичаш, но всичко това е лъжа... Зная, защото го усещам със сърцето си. Думите ти вече не стигат до мен. Онова ледено момиче, което бях в началото, се завърна с още по-страшна сила. Сега всеки ден е един и същи за мен. Сега съм затворила сърцето си за всичко лошо.

Искам да усещам само радостта. Да се рея с птиците, да докосвам звездите, да те измислям отново и отново. Да открадна само още няколко мига с теб... Още няколко мига да почувствам аромата на кожата ти, да те имам грешно, но истински. Да те обличам с най-нежните си думи, да те галя с парещите си ръце и да те чакам с изтръпнало до болка сърце... Искам  още само няколко мига щастие...

Ще можеш ли да ми ги дадеш? Ще ме накараш ли пак да обичам с цялото си сърце? Ще можеш ли да излекуваш болката и самотата?!

Моля те само за още няколко мига щастие...