Татко, ти винаги ще живееш в сърцето ми!

Случи се наскоро... Само преди 21 дена аз изгубих баща си, който толкова много обичах... Останаха толкова много неизказани думи, толкова много спомени, от които толкова много боли... Откакто го изгубих, аз изгубих и част от сърцето си... От момента, в който чух думите "Татко ти почина", сякаш нещо в мен се разкъса... Усетих тази голяма болка и празнота, която не бях усещала никога до сега... Не знаех, че е толкова болезнено да загубиш някой толкова близък за теб човек... Та той ми беше баща... Защо Господ така ме наказа, не изплатих ли вече за греховете си... Колко спомени останаха в миналото... Аз винаги ще помня всеки един момент с него - как си играехме, как ме съветваше, как гледахме заедно филми и т.н. Тази болка е неизлечима... Един толкова важен човек за мен... Опитвам се да съм силна, но сълзите ми падат сами и не мога да преглътна болката... въпросите, които и до днес си задавам са "Защо??, Защо на мен се случи, с какво го заслужих??", но... никой не може да ми отговори...

Сега ми е напълно ясно как се чувстват хората, загубили свой близък и искрено им съчувствам...
Ех, живот, живот... защо си тъй жесток и несправедлив!? ;((