Откъдето и да мине човек в тоя живот, каквото и да направи, целия смисъл на живота човешки е в децата. Може да имаш милиони, но да нямаш деца и да си нещастен. Може да си бил с десетки жени/мъже, но дете нямаш ли, напусто си се морил в кръста. Може да имаш най-луксозната кола, но не се ли вози никой на задната седалка, пуста опустяла. Може да си спретнал на най-богатата трапеза, но няма ли върху нея оная малка чинийка и лъжичка, най-бедна е тя.
      Теорията на Пинкоф по въпроса за децата би следвало да се приеме с известна доза чувство за хумор, както и антибиотикът с витаминки.
      И така!

      ПЪРВОТО дете е СЪБИТИЕ.
      На практика, роднините на жената се съмняват в семките на мъжа, а тези на мъжа в яйцата на жената. Трепети, вайкане... Ами дрешки, ами креватче, ами стаята, където ще спи. Ще го износи ли нормално мамата? Ще се справят ли младите? И най-вече - чие име ще носи.
      По повод името се сещам един виц. Единият дядо се казвал Пешко и давал ключа от "Мерцедес"-а. Другият дядо се казвал Кирчо и давал ключа от тристайния в "Лозенец". Бащата мислил, мислил... Почесал се по врата и отсякъл: "Детето ще се казва Пешкирчо!"
      ВТОРОТО дете е ЗАЩОТО ТАКА ТРЯБВА
      Мъжът+Жената=2, Денят+Нощта=2... Човек има две очи, две ръце, две уши, два крака. В двойката има някаква завършеност. Защото не е хубаво човек да расте сам. И все ще се намери някоя баба да каже: "Две деца ви стигат! Не ви трябват повече..."
      ТРЕТОТО дете е от ПАТРИОТИЗЪМ
      Защото висша степен на патриотизъм към Родината е да родиш, отгледаш и възпиташ три деца на тази точно държава.
      ЧЕТВЪРТОТО дете е вече КОЛЕКЦИЯ
      ПЕТОТО...
      Стига, бе! Няма да правим ЦИГАНСКА РАБОТА, я...
      Ей! Да не си помислите, че съм някакъв си там растист. Амми! Сакън! Никагда! Имат си хората чаавета, да са им живи и здрави. Аз съм си Иврупеиц!
      И ако аз обичам Родината си, в работата имам един работник, който се казва Асенчо. Ромче... Като истински циганин, той е докарал нещата до цифром (5) и словом (пет).
      Та седиме си веднъж в кабинета и той ми разправя:
      - Аз, шефе, като се прибера в къщи, слагам бутилката с ракията на масата. Надка (жена му) ми прави една салатка. Пускам си видеото и си гледам. Кеф...
     Аз го гледам умно и си мисля кога ли ще намеря време измежду трите работи на които ходя, задълженията ми в къщи и времето отредено ми за децата, което така или иначе липсва и да седна пред видеото, за което така или иначе не мога да събера пари?
      - А бе, Асенчо! - питам го аз - Аз съм парче-шеф... Ти си работник. Как така става, че аз - шефът, с шефската заплата, едвам смогвам? А ти се оправяш добре. Щом си стигнал до бутилка и видео...
     А оня се хили и ми обяснява:
     - Ами, шефе, гледай сега! Децата съм ги дал на интернат. В понеделник ги водя, в петък ги пребирам. Надка работи в чистотата. Там... какво да ти обяснявам? Ами тя взима повече от мен. Викне ме някоя бабка да й чистя мазето, даде трийсетина лева, а аз като върна желязото и хоп - още трийсет. Вие ми давате карта за градския, обаче аз намирам фактура, взимам парите, а се возя без билет. Ток не плащам, защото съм се закачил за комшията, а той направо за дирека...
     Ето тук кръвта ми кипна и усетих, как от очите ми започнаха да летят искри:
     - Ти какво искаш да кажеш, бе? Че аз ти плащам тока ли?
     А оня се хили под коцкарския си мустак и ми казва:
     - Ами то, шефе,... май че тъй се получава...
     Уважаеми и уважаемки! Вие, които висите в този миг пред компютъра!
     Излизайте бързо от сайта! Излизайте от Интернета! Гасете компютрите! Викайте половинките и се захващайте... Докато не докарате работата до ЦИГАНСКА РАБОТА, не се отказвайте!
     Защото Родината е в опасност.
     Ами я си помислете кой ще им плаща на тия роми тока? Кой ще им сади дръвчета и ща гради вили, та да ги секат и плячкосват? Кого ще грабят горканчовците по разни автобуси и трамваи?
     Че то, май до там сме стигнали, че БЪЛГАРИЯ се казва само обложката...